Това приблизително знаеха.
Възрастният съдебен лекар влезе в кухнята, чешейки се усърдно по врата.
— От моя гледна точка всичко изглежда идентично — заяви той. — Два изстрела право през мозъка. Смъртта е настъпила мигновено. Естествено, ще докладвам с подробности след аутопсията, но не се надявайте на прекалени подвизи.
— Не се притеснявай, Сигвард — успокои го тихо Хюлтин. — Свенхаген приключва ли?
Сигвард Кварфорт сви рамене и каза:
— Ще взема със себе си многоуважавания Нилс-Емил. Освен ако не искате да си украсите полицията.
Шегите за трупове на Кварфорт не бяха забавни от четвърт век. Самият той беше с престарели разбирания от няколко десетилетия.
Чакаха. Щорите губеха битката с пролетното слънце; масата се превърна в райе от тънки слънчеви ивици. Йелм отвори вратата към верандата. Чавес го последва.
— Виждаш ли комина ей там, най-високия? — попита латиното и посочи с присвити очи към двата големи съседни двора. — Това е къщата на Блумгрен. Там чакахме вчера и мръзнехме във волвото на Нурландер. — Бил е тук. Промъкнал се е наблизо. Може би ни е видял и ни се е присмял.
Йелм вдигна рамене.
— Би трябвало да го усетим — ядосваше се Чавес. — Como en casa — каза с наслаждение.
— Като у дома? — попита Йелм. — Къде?
— Рогсвед. Naci aqui. Роден съм тук — прозвуча след него.
Шефът на криминалистите Брюнолф Свенхаген беше влязъл в кухнята и забил поглед в някакъв бележник, докато говореше с клишета, които със сигурност не бяха сред записките.
— Естествено ще излижем цялата къща през деня. Струва ми се обаче, че няма да открием нищо, както в предишните случаи, с изключение на куршума. Извадил е единия, но е оставил другия. Ето ви нещо, за което да се закачите. Ще го изследваме възможно най-бързо. Засега мога да кажа, че не ми е много познат. Не е от шестте или седемте най-разпространени марки.
Върна се във всекидневната, където двамата му подчинени още пълзяха по пода и дивана. Йелм видя обвитата в черно носилка, понесена в антрето под зоркото око на доцент Кварфорт.
От кухнята лъхаше по-скоро на сънливост, отколкото на отчаяние. Бяха се опитали да налучкат и останаха излъгани. Случваше се. Жалко, че и веждата на Рикард Франсен младши също пострада, когато Нюберг зарови лицето му в килима. Шефът на отдела Валдемар Мьорнер вече бе заделил средства от бюджета за очакваното обезщетение.
— Не ни остава нищо друго, освен да продължим — каза реалистът Хюлтин. — Всъщност новата жертва пасва много повече на стила на убиеца, отколкото неподкупният съдия. Безспорно се касае за едни или други нечисти сделки. Йелм да провери дали това напълно изключва Ордена Мимир и ако е така, да проследи значително по-важната картичка с Дионис. Не забравяй и книгите от голф клуба. Като цяло натоварването за тези, които се занимават с бизнес следите, ще се увеличи значително. Трябва да направим размествания. Нюберг се присъединява към бизнеса. Холм ще се придържа към личните контакти. Нурландер ще продължи с международните. Възможно тълкуване на казаното от Свенхаген е, че куршумът е чуждо производство. Остава да се провери. Да не забравяме и костеливия орех: защо куршумът е останал в стената? Дали нещо му е попречило? Нарочно ли е оставил следа? Ако е така: защо, за да ни заблуди, за да си поиграе с нас, или защото по един или друг начин иска да бъде заловен? Нима е сбъркал за пръв път? Малко вероятно е. Без съмнение куршумът трябва скоро да се озове в лабораторията. Помислете. Така, накратко: Нурландер: международните, Холм: личните, Чавес, Сьодерстет, Нюберг: бизнеса, Йелм: сексуалните връзки. Веднага щом получа нещо от Свенхаген, ще свикам оперативка. Въпроси?
Нямаше.
Във всеки случай не и такива, на които Хюлтин да може да отговори.
Оставиха великолепната вила на разположение на криминалистите.
Информацията не закъсня. В 11:22 на 3 април шефът на криминалистите Брюнолф Свенхаген изпрати съобщение на комисар Хюлтин. Нямаше и половин час, и отрядът се събра в залата, вече официално наричана Централа за бойна готовност. Чавес го измисли, а Валдемар Мьорнер го одобри. Всички се намираха по стаите си, когато Хюлтин набра телефона за бърза връзка в 11:23. Всички, освен един.
Точно тогава Йелм се подвизаваше в катакомбите на „Сталгренд“ в Стария град. Там нямаше дори мобилна връзка. Пазителят Кльовенйелм набра на екрана на миниатюрния си компютър с форма на поднос за сирена името Карлбергер, Нилс-Емил, без никакъв резултат. Оказа се, че последният не членуваше и никога не беше членувал в нито един от двата ордена: Шидбладнир или Мимир. Нито пък в някой друг.