Шещин Холм поклати глава и каза:
— Съпругата и синовете ще пристигнат всеки момент в града. Ще ги разпитам.
— Свободното време? Йелм?
— Като Дагфелт и Странд-Юлен е играл голф и е карал яхта, макар да е била по-скоро моторница — истинско луксозно возило на пристанището в Лидингьо. Голф връзката остава доста стабилна: членувал е, също като другите двама, в стокхолмския голф клуб и е играл предимно в „Шевинге“. Доколкото разбрах обаче, не се е занимавал с никакви ордени.
— Значи ограждаме тази следа в скоби, засега — заключи Хюлтин и зашари по дъската. Беше значително по-решителен от вчера. Афектирането от малкия провал очевидно бе отлетяло. Продължи, обърнат към новодошлите: — Арто Сьодерстет разследва фирмите. Сьодерстет?
Финландецът се изкашля и се поизправи, като че се подготвяше за лекция или проповед. За миг Йелм помисли, че хилавата, белезникава фигура беше нещо много повече от полицай с нисък ранг. Погрешният човек на погрешното място. Вълк в овча кожа. Клишетата препускаха в главата му, докато Сьодерстет взе думата:
— Става въпрос за трима души, всеки със свой концерн, на границата на империята. Жертвите ни са били богати и влиятелни, без да са част от лигата на известните. Бизнес структурите им си приличат. В центъра се намират една или няколко собствени финансови фирми, в периферията собствеността започва да се преплита. Важно е да се помни, че и трите жертви са капиталисти от модерен тип. Типът, който получи истински размах през осемдесетте — бизнесмени, чието благосъстояние никога няма да облагодетелства някого другиго, било то под формата на работни места или данъци, освен самите тях. Това, което само преди няколко години си беше чист бандитизъм — прането на пари, прехвърлянето им, кредитирането с прекомерни лихви и внезапното им изчезване, сега се е превърнало в законен бизнес. С премахването на политиката на регулация през осемдесетте се отвори възможност за буквално ринене на пари извън страната. Цялото благоденствие на осемдесетте се оказа раздут балон, пръснал се в самите нас през едно объркано десетилетие. Властта тълкуваше погрешно пълните сметки, четеше цифрите със старите, бракувани очила на индустриализма и ликуваше. Ликуваха и финансовите акули, макар и по съвсем други причини. Изсмукваха соковете на държавните финанси под мазохистичните им възторжени стенания.
Сьодерстет млъкна. Отряд А го гледаше объркано. Странна сводка за заниманията на Карлбергер.
— Да се придържаме към политическа неутралност — помоли равнодушно Хюлтин.
Сьодерстет се огледа. Като че изведнъж се сети къде се намира. Беше набрал скорост. Опомни се и продължи на звучния финско-шведски:
— Намеквам за две неща. Първо: връзката на този обществен климат с разказаното преди за бума на серийните убийства в САЩ, героизирането на аутсайдерите, изцяло отхвърлили системата от норми, която все по-ясно показва пукнатините си и разкрива зейналата пропаст поради една-единствена причина: парите. Седим върху буре с барут. Второ: връзката с нашия случай. Представете си, че имаме работа с човек, който чисто и просто е или си въобразява, че е разгадал цялата проклета игра. Открил е пукнатините в стената и се е оставил да бъде засмукан от победния вакуум от другата страна. Или казано иначе: човек, на който му се струва, че е видял истинското лице на невидимите сили, и никак не се свени да го изложи на показ. Интелигентен безумец — възможно най-лошата комбинация. Видял е взаимовръзките, малко или много мистичните съответствия, и е започнал, със сигурност случайно, разкриването им в деня на смъртта на Сведенборг.
— За да стане по-ясно — прекъсна го най-сетне Хюлтин, — мислиш, че това са политически убийства? Ляв тероризъм?
— Не тероризъм, не. Не ми се вярва. По-скоро политика. Някой, който по един или друг начин е засегнат, мислил е твърде дълго и е стигнал до определени изводи, твърде верни, що се отнася до анализа, напълно погрешни, що се отнася до постъпката. Нека да помислим. Средата на деветдесетте години е. Съвзели сме се от най-тежката криза. Много са потърпевшите, но може би едва сега всичко започва да се поизяснява.
Настъпи дълга тишина. Словоохотливостта на Сьодерстет му спечели, без съмнение, редица точки. Новодошлите, Били Петершон и Таня Флорен, седяха със зяпнали уста и се чудеха къде са попаднали. В студентска аудитория? В група по теория на конспирацията? Или при полицай, чиято упорита интелигентност винаги бе възпрепятствала израстването в професията?