— Стара поговорка — обади се Йелм, без да се замисля, и прехапа езика си.
Грундстрьом го гледаше с непроменена физиономия. Наведе се и извади малък магнетофон от куфарчето.
— Надявах се да мога да го избегна — продължи и натисна копчето за начало. — Разпит с криминален инспектор Пол Йелм, проведен от Грундстрьом и Мортенсон в полицейски участък „Худинге“, тридесети март тази година, 17:06 часът.
— Разпит? — повтори Йелм.
— Разпит — потвърди Грундстрьом. — Сам си го избра.
Йелм прехапа още веднъж езика си. Не трябваше да произнася и дума повече. Заваляха въпросите:
— Членуваш ли или членувал ли си в антиимигрантска организация?
— Не — отговори Йелм, като се опита да запази пълно спокойствие.
— Какво е отношението ти към имигрантите?
— Нито добро, нито лошо.
Грундстрьом затършува в големия кафяв плик, измъкна нещо, приличащо на регистър, и зачете:
— Четиридесет и два процента от тези, които си арестувал, откакто работиш в областта, са лица с чужд произход. През последните години процентите са стигнали дори до петдесет и седем.
Йелм се изкашля и старателно се концентрира.
— В цялата община „Бутшюрка“, според последното преброяване, тридесет и два процента от населението е с чужд произход, като двадесет процента от тях са чужди граждани. Тук, на север, в Албю, Фития, Халунда, Норшборг, цифрата е значително по-голяма, над петдесет процента, дори над петдесет и седем. Четиридесет и два процента от залавянията на имигранти показват по-скоро че лицата с шведски произход в района са по-склонни към извършване на престъпления. Във всеки случай цифрите не доказват наличието на расизъм, ако това целите.
Йелм беше много доволен от отговора си, за разлика от Грундстрьом.
— Как, по дяволите, ти хрумна да влезеш и да стреляш по онзи мъж в стил „Мръсният Хари“?
— Онзи мъж, както го наричаш, се казва Дритеро Фракула и произхожда от албанското малцинство в провинция Косово, в Южна Сърбия. Вероятно знаеш за обстановката там. Почти всички косовски албанци от района, хора, които са се интегрирали и са научили шведски, чиито деца ходят в шведски училища, почти всички те ще трябва да напуснат страната. Това не става просто ей така.
— Още по-малко основание да влизаш и да стреляш по него. Спецчастите на Националната полиция са били на път, специалисти, експерти. Защо, дявол да го вземе, трябваше да влизаш там сам?
Йелм не успя да прехапе езика си:
— За да спася живота му, за бога!
Наближаваше осем вечерта.
Йелм и Брюн седяха в „Кафявата стая“: Брюн във фотьойла си, Йелм полулегнал на дивана. Пред тях на бюрото стоеше голям магнетофон. Слушаха записа. Чу се: За да спася живота му, за бога!
Брюн щеше да глътне пурата. Спря магнетофона с рязко движение.
— Ти — каза той и посочи към Йелм със същия рязък жест — си голям смелчага.
— Идиотско е, знам… — отвърна Йелм от дивана. — Точно толкова, колкото тайно да запишеш разпита на Отдела за вътрешни разследвания.
Брюн вдигна рамене и пусна отново записа. Първо кратка пауза, последвана отново от гласа на Йелм:
— Тези специални части са специалисти в едно-единствено нещо, знаете го толкова добре, колкото и аз: да обезвредят похитителя, без да пострадат заложниците. Обезвреждам: в значението на елиминирам, в значението на убивам.
— Наистина ли смяташ, че ще ти повярваме, че си стрелял, за да го спасиш?
— Вярвайте, в каквото си щете!
Брюн го погледна и поклати строго глава; сега беше ред на Йелм да вдигне рамене.
— Точно това не ни е позволено — продължи Грундстрьом с обичаен глас, който си възвърна след предишните реплики. — Тук сме, за да разграничим правилното от неправилното, да се убедим, че не си извършил служебна грешка, и да се отървеш без порицания. Така се подкопава съдебната система. Ако е необходимо, трябва да те накажем. Тук нашето мнение не важи.
— За протокола — каза Йелм. — Стрелях в осем и четиридесет и седем, спецчастите пристигнаха в девет и тридесет и осем. Нима трябваше да клечим отвън и да чакаме почти час, при отчаян, въоръжен с пушка мъж, изплашени заложници и цял парализиран търговски център?
— Окей, нека за момент да оставим въпроса защо и да разгледаме де факто постъпката ти.
Пауза. Грундстрьом и Мортенсон си размениха местата. Йелм си мислеше що за хора използват израза де факто.
Контролираният глас стана значително по-груб:
— Така. Може да се каже, че досега надничахме от повърхността. Време е да се заемем със същината на проблема.