Брюн спря магнетофона, сбърчи вежди и се обърна искрено изненадан към Йелм:
— Нима твърдиш съвсем сериозно, че тези двамата са прибягнали до хватката „добро ченге — лошо ченге“? И то срещу един опитен в разпитите полицай?
Йелм отново вдигна рамене и усети сънят да се приближава. Проточилият се ден едва ли щеше да стане по-кратък. Когато Мортенсон заговори, гласът му се примеси с думи и образи от всяко кътче на съзнанието. В краткия унес те се бореха за надмощие. После заспа.
— Стъпка по стъпка. Първо: извикал си направо през вратата, без предупреждение; само това е можело да доведе до катастрофа. Второ: твърдял си, че не си въоръжен, въпреки че пистолетът ти е стърчал от колана на панталона; достатъчно е било само да те помоли да се обърнеш, за да стане катастрофата факт. Трето: излъгал си похитителя; ако е знаел малко повече, катастрофата е била неизбежна. Четвърто: когато си стрелял, не си се целил по регламентирано място; можело, е да завърши фатално.
— Как е той? — попита Йелм.
— Какво? — не разбра Мортенсон.
— Как се чувства?
— Кой, по дяволите?
— Дритеро Фракула.
— Какво е това, за бога? Сорт портокал? Трансилвански граф? Концентрирай се върху фактите, да му се не види!
Това са факти. Това са факти.
Паузата беше толкова дълга, че Брюн започна да се върти, чудейки се дали това не е краят. Йелм не можеше да му помогне, спеше дълбоко. Вместо него Грундстрьом се обади на заден план:
— Лежи в хирургията на Худинге под постоянно наблюдение. Състоянието му е стабилно, което не може да се каже за действията ти. Ще продължим утре в единадесет. Благодаря, Йелм.
Последва влачене на столове, спиране на магнетофона, прибиране на документи, затваряне на куфарче и врата. Комисар Ерик Брюн запали черна като въглен, неравно завита пура и се концентрира. Най-сетне частта, която очакваше. Пръв започна Грундстрьом.
— Той е невероятно обигран. Как, мамка му, му позволи да се измъкне така лесно? „Трансилвански граф“. По дяволите, Уфе! Не можем да оставим тази персона да ни се изплъзне. Един „Мръсен Хари“, който пробива системата, без косъм да падне от главата му, и проправя път на стотици, малко или много расисти, в цялата страна.
Продължението се губеше в мъгла. Мортенсон мънкаше нещо, Грундстрьом въздишаше, столове трополяха, врата се отваряше и затваряше. Брюн спря записа и поседя за миг.
Ясният пролетен ден потъна в смразяващата тъмнина около сградата на полицията. Пребори се да стане от стола и закрачи към заспалия Йелм. Преди да дръпне дълбоко и да изпусне пушека направо в лицето му, го погледна и бавно поклати глава.
Няма да мога да го задържа още дълго тук, помисли си и изпусна дима от устата. Така или иначе, ще изчезне.
Йелм се задави и се събуди. Очите му течаха и първото, което видя през завесата от дим, беше комбинация от побелели, червеникави косми и двойна брадичка.
— Десет и половина — каза Брюн, докато приготвяше старото си, протъркано куфарче. — Наспи се утре сутрин. Опитай се да бъдеш ясен и точен. Може би малко повече от днес.
Йелм закрачи тежко към вратата. Обърна се. Брюн му кимна добронамерено. Вместо прегръдка.
Какво казват обикновено? — мислеше си Йелм, докато отваряше хладилника, за да извади една бира. Хетеросексуалните мъже на средна възраст, с бяла кожа, работещи на пълно работно време, са обществената норма. На нея се базират всички останали общоприети ценности. Здравният стандарт. Друга фраза изплува в съзнанието му: Да бъдеш жена, не е болест. Само отклонение. А да не говорим за хомосексуалност, младост, старост, тъмна кожа, акцент. Така изглеждаше светът му: в рамките на нормалното — всички тези хетеросексуални белокожи полицаи на средна възраст, извън тях — всички останали. Съзерцаваше различните, седнал на дивана — тридесет и шестгодишната съпруга Сесилия и дванадесетгодишната дъщеря Тува. „Общественият враг“ беше оттатък, чуваше се.
— Хайде, татко! — извика Тува. — Ще изпуснеш!
Влезе във всекидневната, цедейки през зъби бирата. Сила наблюдаваше десетилетния му навик с известна неприязън, но бързо се концентрира върху телевизора. Чу се мелодията на „Актуално“[4]. Беше попаднал в новините. Доста преувеличено, помисли си.
— Заложническа драма се разигра тази сутрин в офиса на Миграционните власти в Халунда, на юг от Стокхолм. Въоръжен мъж нахлу веднага след отварянето и заплаши трима служители с миниатюрна ловна пушка. За щастие всичко приключи благополучно.
За щастие, помисли си и каза: