Йелм се беше загубил. Нещо някъде му се изплъзваше, беше се шмугнало покрай него, но не и изчезнало, усещаше го с цялото си тяло. Нечии думи. Нещо се опитваше да го побърка.
— Още ли не си разбрал какво е? — попита Чавес и отхапа от сандвича.
— На езика ми е — отвърна Йелм.
— Знам как се чувстваш — дъвчеше Чавес. — Като във Фолти Тауърс, нали? Неприятен гост получава три пъти погрешно ястие. Съпругата на Базил, как се казваше, Сибил? Най-накрая нарочно обърква ястията. Базил процежда през зъби: знам как се чувства.
— Какво общо имат чувствата на Йелм с филма? — учуди се Холм.
— Нищо. Просто си говорим.
Банка, помисли си Йелм и се зарови в банката на паметта си. Но не откри нищо.
— Какво ще правим, ако не се сетиш? — попита Чавес. — Нима ще подредим в дълга редица всички банкови служители в Смоланд и ще накараме господин Алкохолика да ги огледа един по един?
— Редно е да е получил лекарска помощ за зъбите и счупената ръка, ако изобщо е била счупена — разсъждаваше полицайката.
— Все още разполагаме само с предположения — мляскаше Чавес. — Не можем да ги представим на Хюлтин. Не и сега. Бил е малтретиран на фона на Хакзеловия запис на Мистериозо, но все още сме на доста голяма крачка разстояние от това, да получим записа.
— Нещата са свързани — не се предаваше Йелм.
— Добре — съгласи се Чавес. — Нима допускаш нещо общо с Игор & Игор! И с право. Записът е единствената връзка между побоя през пролетта на деветдесет и първа в кръчма във Векшьо и съветските куршуми в стокхолмските стени на висшето общество. Пътят му от кръчмата до палата в Салтшьобаден е идентичен с този на Игор & Игор. Взели са го от Хакзел като част от заплащането на естонската водка на петнадесети февруари.
Йелм поклати глава. Всичко беше обвито в мъгла. Мистериозо.
— Нека да погледнем от позицията на пребития банков чиновник — предложи Шещин Холм. — Според Хакзел веднага след побоя той казва, докато плюе зъби: Той беше напълно прав. За извършителя! Странно, нали? Годините минават, раните зарастват, но пластовете на недоверие, объркване, безсилие също се наслояват…
— Гняв! — извика Йелм и рязко стана.
— Да, и гняв — повтори Холм и го погледна с изненада.
— Не, не, Гняв с голямо Г. Юнас Вреде[2] от местната полиция. Нали името му означава гняв. Той спомена нещо за инцидент в банка. Загубих се сред непрекъснатото повтаряне на думата инцидент. В Албертсбуда или някъде там. Мамка му, колко е часът?
— Три и половина — отвърна Чавес. — Какво ти става?
— Трябва да отидем в полицията — каза Йелм и тръгна.
Криминален инспектор Юнас Вреде подаде ръка на тримата от Националната полиция, които влязоха в малкия му офис. Накрая от престараване хвръкна горното копче на ризата му.
— Спокойно — каза Йелм. — Седнете.
Вреде изпълняваше заповеди. Седна привидно успокоен. Приличаше на чувал със слама.
— Когато бях тук, спомена за предишна намеса на Националната полиция. Ставаше дума за банков инцидент някъде…
— Точно така — обнадежди се Вреде. — В Алготсмола. Но вие, разбира се, знаете за него. Началството имаше представител тук. Така и не спомена името си, от съображения за сигурност. Той потули всичко. Нищо не изтече в медиите. Доста се гордея с това: при нас не изтича информация. Дори персоналът на банката си държа езика зад зъбите. От инстинкт за самосъхранение, предполагам.
— Какво се случи?
— Вашият човек взе всички документи, така че вие, естествено, знаете…
— Просто ни разкажи всичко, което си спомняш.
Вреде изглеждаше малко неориентиран, когато не можеше да използва компютъра си.
— Хм, да видим. Случи се на петнадесети февруари тази година. Персоналът пристигнал в банката сутринта и отворил трезора, вътре открил труп. Липсвало и голямо количество пари. Незабавно се свързахме със Стокхолм. Беше истинска мистерия. Вашият човек дойде и се погрижи за цялото разследване. Това беше всичко.
— Нашият човек… — каза Чавес.
— Петнадесети февруари… — подчерта Холм.
— Разкажи за трупа — подкани Йелм.
— Пристигнах пръв в банката. Аз се свързах със Стокхолм. Сметнах за мое задължение да задържа целия персонал на място, докато пристигне вашият човек. Той много ме похвали и нареди на присъстващите полицаи и на банковия персонал да запазят случилото се в тайна. Пръв инспектирах обстойно трупа. Беше едър, набит, як мъж. Някакво приспособление, вероятно тънко шило, беше пронизало окото му и попаднало директно в мозъка. Отвратителна гледка.