И в двата случая ставало дума за една и съща банка: Сюдбанкен, но би могла да бъде и която и да било друга голяма банка в Швеция. Йоран Андершон тръгнал за Стокхолм най-вероятно на петнадесети февруари, веднага след инцидента в Алготсмола, планирал и подготвял първите три убийства повече от месец и поел пътя на ангела на отмъщението в нощта на двадесет и девети срещу тридесети март. След първите три убийства пропълзял отново в бърлогата си, за да планира следващата серия. Която реализирал в момента. Йоран Андершон бил много целенасочен, самоуверен, обиден и опасен. Бил напълно отчаян.
Мистерията беше разгадана. Но мъглата упорстваше.
Мистериозо.
Слязоха от колата до малка къща в покрайнините на селото, тиха и спокойна, огряна от вечерното слънце. Полицейската кола се отдалечи.
Никой от тях не искаше да влезе пръв при жената, която чакаше детето на убиеца по етажите на властта.
[1] Стен Андерш Гунар „Лилен“ Еклунд (1957–2010) е шведски професионален боксьор в тежка категория — бел.прев. ↑
[2] Vrede (шведски) — гняв — бел.прев. ↑
26.
Долният край на разкъсаната покривка от купести облаци в лятната вечер беше огрян в тъмнооранжево. Безкрайна върволица от малки, едва разделени валма се насочваше към пристанището „Лила Вертан“ и остров Лидингьо в странен, накъсан, омагьосващ сумрак. Небето тегнеше над земята със свръхестествена сила.
Гунар Нюберг спря служебната кола на моста „Лидингьо“ с усещането, че никога не беше виждал подобна светлина. Съдбовна музика звучеше в нея.
Може би смъртта ме зове, мина му тази мисъл и веднага я прогони.
Беше на път към дома на Якоб Лиднер, председател на управителния съвет на Ловиседал, в Мьолна, южния край на Лидингьо, където Арто Сьодерстет охраняваше през нощта и съзерцаваше водата от всекидневната.
Нюберг просто нямаше какво да прави и мислеше да прекара нощта в компанията на Сьодерстет. Можеше да бъде и още по-лошо. Имаше нужда от общуване. Самотата внезапно го беше атакувала и с почти физическа сила го беше стиснала за гърлото; беше го хвърлила в ужасяващо прекрасната лятна вечер. Красотата на гледката спираше дъха му.
Зави вдясно, като слезе от моста и пое по „Сьодра Кунгсвеген“ чак до Мьолна. Когато различи очертанията на приличащата на палат къща на Лиднер, спря колата и паркира на подходящо разстояние в малката пряка.
Беше станало тъмно. Жаравата на интересните облаци все повече тлееше и изчезна напълно през нищожната минута, докато стигне до къщата.
Приближи живия плет, който ограждаше двора. Портата се появи някъде по средата. Беше открехната. Отвори я и влезе в градината.
Долови смътно движение с края на лявото си око и много преди да усети болката, чу приглушения удар, който веднага разпозна като изстрел на пистолет със заглушител.
Сгромоляса се с огромното си туловище върху чакъла и извади оръжието. Още един куршум профуча точно над главата му. Тогава някаква искра пламна в очите на Гунар Нюберг. Стана и като разярен бик се втурна в посоката, от която беше видял движението преди няколко секунди. Стреля няколко пъти.
Чу кола да тръгва надолу по пътя. И да се приближава. Захвърли празния пистолет и със същия рев се просна като парен валяк през дебелия плет на пътя точно когато колата наближаваше. Гунар Нюберг реагира като професионален хокеист. Хвърли се яростно към лявата страна на даващия газ автомобил. Отметна се встрани и заби лице в асфалта. Усети болката в момента, в който видя как колата се блъсна в един стълб на десетина метра от него. Зрителното му поле започна да се свива драстично. Видя Арто Сьодерстет с вдигнато оръжие да се втурва към колата, да измъква шофьора и да го влачи. Последното, което се запечата в паметта му, преди да потъне в море от пламъци, беше окървавеното лице на Александър Брюсов, тътрещо се по пътя.
Може би смъртта ме зове, помисли си Гунар Нюберг и загуби съзнание.
27.
Музиката му липсва.
Единствената мисъл, която не го оставя на мира.
Тук чувствителните пръсти трябваше да започнат предпазливото си лутане.
Седи за миг напълно неподвижно на дивана и си въобразява, че я чува. Тук трябваше да се намеси саксът. Трупът не се носи в танца на смъртта, а лежи на пода с две дупки в главата. Парче мърша и нищо друго. Поредният мъртвец. Отмята наум в списъка без особена радост. Изкуството се беше превърнало в занаят, мисията — в екзекуция. Останал бе само безмилостно задължаващият списък.