— И ни оставихте да се борим с руската мафия без ни най-малка подкрепа?
— Работихме последователно на два фронта — поясни Йилис Дьос. — Първият: руската мафия. Вторият: сомалийската. И двата са строго секретни. Заради националната сигурност.
— Какво общо има Сомалия, за бога? — зяпна Хюлтин.
— Соня Шермарке, за бога! — изкрещя Дьос. — Чистачката, която напълно пренебрегнахте. Тя, както е известно, „откри“ трупа на директор Карлбергер. Оказа се, че тя, заедно с цяла група потенциални сомалийски терористи, пребивава нелегално в страната. Представяла се е за чистачка и е проникнала в много известни фамилии в Юршхолм. Повече от месец разпитвахме нея и сподвижниците й. Скоро ще ги пипнем всичките.
— Да, спомням си — навъси се Хюлтин. — Точно така! Седемте сомалийчета, петимата им родители и свещеникът от Спонга. Каква елитна бойна команда! Осъдени на депортиране, изплашени до смърт, наблъскани в тесен двустаен апартамент в Тенста, укривани от местната шведска църква. Голям удар, няма що! Седем деца. Нима и тях сте разпитвали в мазето в продължение на месец?
— Знаеш ли за какво един съвременен терорист може да използва малки деца? — попита Йилис Дьос напълно сериозно.
— Нека, заради растящата ми язва, да сменим темата — предложи Хюлтин, готов да отстъпи. — Какво спечелихте с ослепения Трепльов в Алготсмола?
— Уреждане на сметки в подземния свят — отговори Гран. — Някой искаше да завземе териториите на Игор & Игор. Мафиотски фракции от бившия Съветски съюз днес водят открита война за надмощие в шведския престъпен свят.
— И каква е връзката с убийствата по етажите на властта? — омекна Хюлтин.
— Разследваме точно връзките между сомалийците и руснаците. Вероятно става дума за обща конспирация на стара комунистическа основа.
Хюлтин опъна гръб и доби доста добронамерен вид. Сьодерстет и Нурландер се опасяваха от страничните ефекти на добре насочен удар с глава в стая като тази. Вместо това той започна да атакува с думи, запазвайки благия тон:
— Повече от месец сте знаели за ключовото място на Игор & Игор в разследването ни, ако не друго, то поне сте видели скиците във вестниците. Предумишлено и грубо сте заблудили това, което шефът на Националната полиция нарече вчера по телевизията най-важното разследване след убийството на Палме; на всичкото отгоре, прикрити под мантията на Националната полиция, сте извършили най-нерегламентираното затъмнение. Всичките тези действия са не само професионална грешка, а направо престъпление. Възнамерявам веднага да уведомя шефа на Националната полиция за вашите беззакония и разчитам да бъдете уволнени най-късно до следобед. Започнете да си събирате партакешите още сега.
— Заплашваш ли ни? — изрепчи се Йилис Дьос и стана.
— По-скоро бих го нарекъл обещание — усмихна се любезно Хюлтин.
31.
Гунар Нюберг се хранеше с тръбичка. Огромни количества супа се стичаха по маркуча, който стърчеше от бинтованото от главата до петите тяло. Виждаха се само очите, а те сияеха от щастие.
— Както току-що съобщих на Нюберг — обърна се лекарят към тримата посетители, — констатирахме, че гърлото, въпреки всичко, напълно ще се възстанови. Куршумът е минал на сантиметър от артерията, разминал се е и с ларинкса по същия начин, но е пронизал горната част на хранопровода, точно под фаринкса. Скоро отново ще може да пее, но ще отнеме доста време, преди да започне да се храни нормално. Освен това лявата ябълчна кост и лявата горна челюст са строшени. Получил е доста силно сътресение на мозъка и рани по лицето. Това за частта от раменете нагоре. Иначе има още четири счупени ребра, фрактура на дясната ръка, както и масивно струпване на по-леки, повърхностни рани по цялото тяло. — Но — добави лекарят, преди да ги остави насаме — той изглежда свеж, въпреки всичко.
Нюберг вече си беше набавил малка черна дъска, върху която можеше да пише съобщения с треперещата лява ръка. Веднага написа: Игор?
Йелм потвърди с глава и каза:
— Александър Брюсов. Идиотското ти хвърляне върху колата разкри цялата връзка между Виктор Х и Ловиседал, доста здрава при това. Брюсов вероятно ще бъде главният свидетел.
Нюберг написа: Но е не нашият човек? С помощта на Чавес и Холм Йелм разгада както драскулките, така и словореда.
— Не е — каза Чавес. — Брюсов не е нашият човек. Нашият човек е един съвсем обикновен шведски банков чиновник на име Йоран Андершон.
Лекото потрепване на бинтовете можеше да се разтълкува като смях.