— Кажи ми, под тържествена клетва — попита Корбет, — като свещеник, като човек, който има власт да освещава хляба и виното, за да ги превърне в тялото и кръвта Христови, обсъждал ли си това някога с някой друг освен с лейди Аделиша?
— Никога! — рязко отговори брат Кътбърт. — Дори не и с моя личен изповедник.
— А има ли — попита Ранулф, — нещо друго, което да знаеш, и което да ни помогне?
— Нищо. Не знам как умря Ившам. Не знам защо дойде в „Сион“. Мога само да кажа, и то не защото Аделиша е негова сестра, че и в гроба ще твърдя, че Бонифас Ипгрейв беше невинен. — Той се наведе напред. — А ти, сър Хю, приеми нашите най-големи благодарности. Ако можеш да прозреш в този проблем…
— Ако прозра в този проблем — отговори Корбет, — ще се погрижа да се издаде посмъртна реабилитация, която да изчисти името на Бонифас Ипгрейв от всякакви обвинения, макар че един Бог знае, какво ли добро ще донесе това в тази долина на плача.111
— Ще помогне на мен, сър Хю — прошепна Аделиша. — Ще ми покаже, че Божията правда може да възтържествува, дори да е чрез един кралски служител…
Следващият беше отец Джон. Той седна, вече по-спокоен, на столчето, играейки си с малка броеница. Корбет го попита какво знае за смъртта на баща си. Свещеникът вдигна ръка.
— Сър Хю, не знам нищо, нито за неговата смърт, нито за неговите престъпления.
— Тогава слушай. — И с няколко кратки, сбити изречения Корбет му описа заключението си. Отец Джон остана със зяпнала уста, с мътен, безизразен поглед. Не възкликна, нито извика, само скри лицето си в ръце и започна да се поклаща напред-назад.
— Знаеше ли нещо за това? — попита Ранулф.
Отец Джон разпери ръце.
— В името на Божията любов — простена той, — откъде бих могъл да знам! Аз бях само дете, когато майка ми почина, а после бях отпратен надалеч. Ипгрейв, Уолдън, Хюбърт Монаха, Инглийт, кои са те за мен? Кой би дошъл да ми каже истината — че моят баща, главен съдия в Кралския съд, е такъв долен, отвратителен престъпник, като тези, които ги бесят на Смитфийлд, да ми каже, че е убивал съперниците си в Уестминстър, да ми каже, че е убил моята обичана майка?
— Никога ли не си го подозирал?
— В името на всичко свято, как бих заподозрял каквото и да било, след като и самият крал не е знаел? Моята майка! — Отец Джон преглътна сълзите си. — Беше ми казано, че е била убита при нападение на престъпници, на някакви хора, обявени извън закона.
— Споменавано ли е някога пред теб името на Беатрис, компаньонката на майка ти?
Отец Джон присви очи.
— Да, да, но тя е изчезнала още тогава. Хората не знаеха какво се е случило с нея. Баща ми спомена, че може да е била отвлечена. Сър Хю, той беше толкова зает, с толкова много неща, че имаше твърде малко време за мен. Питам отново, как бих могъл да знам всичко това? Не знаех нищо и не знам нищо — добави той категорично.
— Вярно, вярно — отговори Корбет. — А последните убийства?
Пастор Джон докосна белега на главата си.
— Дело на някой, който, с право или без право, води нечестива война срещу моя баща и всичките му роднини, сър Хю.
— Флешнър някога говорил ли е пред теб за баща ти?
— Флешнър беше добър, но много слаб човек. И той като мен се боеше от баща ми, но почти не говореше за него.
— Знаеш, че той е бил виновен, защото си е затворил очите при разследването на смъртта на твоята майка.
— Да, така ми каза ти, но такъв си беше Флешнър. Той едва ли би решил да изповяда подобен грях пред мен, нали?
Корбет се усмихна в съгласие.
— Аз дължа живота си на Флешнър — прошепна отец Джон. — Той ме спаси тук, в тази ужасна църква.
Той започна отново да мънка и Корбет го освободи, очаквайки с нетърпение Калугерицата и неговата майка, Изабела, да заемат местата си. Той направи знак на лукавия писар.
— Господин Калугерица, или мастър Стивън Есколиър, или както там ти харесва да се наричаш, имаме въпроси относно този бунт в Нюгейт.
— Които са?
Отговорът беше много безочлив, произнесен с нагъл и дързък тон.
— Ти си ходил там — каза Корбет. — Ти си разпространил слуховете, че членовете на едната банда се готвят да станат доносници и да натопят другите. Това е довело до бунт. — Той се надвеси над масата. — Никой тук и пет пари не дава за тези разбойници, но те избягаха и убиха невинни, верни, зачитащи закона кралски поданици. — Той насочи показалеца си напред.
111
Тук Корбет споменава фраза от Псалом 84:6 за „човеците, които трябва да се стремят към Господ, като преминават долината на плача…“ — сиреч, през земните мъки. — Б.пр.