— Ти си успял и да ги убедиш, че „Сейнт Ботълф“ ще бъде сигурно убежище, защото има таен изход за бягство. Всъщност, целта ти е била да докараш тези престъпници до пълно унищожение и ти си я осъществил напълно, но се стигна и до варварските убийства на невинни хора, посечени мъже, изнасилени и поругани жени.
— Дори да съм направил това, което твърдиш, сър, аз съм действал по заповед на краля. Това, което тези престъпници направиха, тежи все пак на тяхната съвест.
— Мистрес Изабела — обърна се Корбет към жената, — беше ни казано, че си болна, но при все това, имаш доста здрав и добър вид.
— Бях много болна, имах треска по време на миналите коледни пости. Дори се уплаших, че смъртта ми наближава и отидох да получа коледно опрощение в „Сейнт Пол“, но вече съм по-добре, особено сега, когато моят син се завърна. Сър Хю, той е кралски служител, но какво общо имам аз с тази работа?
— Да, да — Корбет наведе глава, за да скрие възбудата си. Той беше сигурен, беше уверен. — Какво общо имаш наистина ти, мистрес Беатрис, с тази работа?
— Нищо! — Ръката на жената се стрелна към устата й. — Ах, извинявай — заекна тя, — стресна ме.
— Разбира се, че те стреснах — отговори Корбет. — Да видим сега. Изабела Есколиър, какъвто синът, такава и майката. Някога си се наричала Матилда, нали? Или нещо подобно, започващо с буквата „М“, но името, което ти е дадено в кръщелния купел, е било Беатрис. Преди двадесет години си била компаньонка на Ема Ившам, съпруга на Уолтър Ившам, вече покойница. Била си с нея, когато са я нападнали на улицата. Какво се е случило с теб впоследствие? Е, не знам подробностите, но едно нещо е сигурно. Станала си любовница, а може би дори и съпруга на Бонифас Ипгрейв, и този тук — Корбет посочи към Калугерицата — е ваш син, детето, което си родила от Бонифас. — Повишеният му тон вдигна на крак хората в нефа. Отец Джон, брат Кътбърт и Аделиша станаха от столовете си и се загледаха към заседателната маса. Корбет им махна да седнат.
— О, да — категорично заяви той, — Беатрис, която се превърнала в Матилда. Бонифас е бил толкова влюбен в теб, че е написал първата буква на новото ти име срещу своето, а по средата е нарисувал сърце, знака на любовниците.
— Не знам изобщо за какво говориш — заекна Калугерицата, от чието лице се бе отцедила и последната капка високомерие и арогантност. — Сър Хю, как можеш да говориш така за моята майка?
— Много лесно — изръмжа Сандуик. — Ти и майка ти сте под тържествена клетва пред кралски пълномощници. Да се лъже под клетва е наказуемо и тя може да бъде обесена за това, както и ти, сър.
— В качеството си на писар, аз съм и духовно лице.
— И все пак си лъжец — каза подигравателно Ранулф, прикривайки собствената си изненада. Как добре беше скрил сър Хю всичко това!
— Чудите се как съм научил? — попита Корбет. — Огледай се из църквата, мистрес Беатрис. Назови ми едно лице, което знае какво точно се е случило преди двадесет години, имам предвид, да го знае с точност. Стантън или Бландфорд? Те са били само странични наблюдатели. Отец Джон? Просто дете. Брат Кътбърт или Аделиша? Съсипани от човек, когото си мразила дълбоко. — Корбет посочи към нея. — Аз съм убеден, че само ти знаеш истината, мистрес. А сега нека преминем към това, което ще се случи, ако продължаваш да лъжеш. Ще бъдеш отведена и затворена в Нюгейт, а твоят син ще ти каже каква гнусна яма е това. Има голям павиран двор, а камъните на калдъръма са толкова остри, че направо режат. Ще бъдеш просната по гръб и върху теб ще поставят една врата, отгоре й ще наредят тежести, като постепенно ще добавят още и още, все по-големи и все по-тежки. Ще бъдеш бавно премазвана, докато признаеш истината.
— Аз съм невинна.
— Не си невинна — възрази Корбет. — Знаеш тайните, които се крият зад цялото това убийствено безумие, което порази като бич Божи тази църква.
— Не знам.
— Или поне част от тези тайни — безпощадно продължи Корбет. — Едно нещо е сигурно, мистрес, ти няма да напуснеш тази църква, заявявайки, че не знаеш нищо, когато всъщност знаеш. Нещо повече, аз ще проведа много задълбочено разследване. О, може да отнеме седмица, две седмици, месец дори, но накрая — повиши глас той, — ти ще бъдеш разобличена като лъжкиня, каквато си в действителност, а синът ти — като убиец.