— Това не е вярно — възрази Калугерицата.
— Вярно е, съгласно доказателствата — каза рязко Корбет.
— Някой от призованите в тази църква е знаел какво се е случило преди двадесет години. Това е била твоята майка и именно тя ти е предала сведенията. Вземи огледало, мастър Калугерица, и погледни в него. Познавах баща ти бегло, но помня добре цвета на косата му. Ти имаш същата; ето това ме озадачаваше у младия мастър Калугерица, пърхащ като досадна любопитна птичка около всичко това. Сър Ралф, повикай стражите си, да отведат мистрес Беатрис в ареста. Тя ще прекара остатъка от деня в Нюгейт и ще бъде подложена на премазване утре сутринта.
— Вярно е! — изтърси изведнъж Калугерицата. — Вярно е — той вдигна ръка, за да спре протестите на майка си, устоявайки на втренчения поглед на Корбет. — Майко, аз знам какво ще направи той. Ще ни преследва както хрътката преследва заек. Ще те принуди да си признаеш. Ще ти причини болка. Всъщност, няма да има значение какво точно се случва, стига да се докопа до истината, затова кажи му, че не съм душегубец, не съм наемен убиец.
— Мисля, че си — рече Корбет, — и ще го докажа, съобразно закона, но ти спаси майка си от мъчения. И така, мистрес Беатрис — той премести поглед от сина й към нея, — очаквам истината, цялата истина докрай!
14
Maindefer: ръка от желязо
— Рожденото ми име е Беатрис Стърми — започна тя, — дъщеря на манифактурист. Познавах лейди Ема отпреди да се омъжи. След като бракът се уреди и стана невеста на сър Уолтър, тя ме покани за своя компаньонка. Приех. Лейди Ема беше изтънчена, мила и добросърдечна. Влязох в нейното домакинство.
— А бракът?
— Тя изглеждаше щастлива. Забременя и роди на сър Уолтър син.
— Знаеше ли ти за тайния живот на сър Уолтър, за неговите нечестиви деяния, скривани под плаща на нощта?
— Сър Хю, аз знам много малко. Сър Уолтър винаги беше усмихнат, макар че аз бих използвала по-скоро думата ухилен. Позволяваше си волности, ръцете му шареха. Често го забелязвах да ме зяпа похотливо. Един път се опита да ме съблазни, но аз го отблъснах. Заплаших го, че ще кажа на съпругата му, макар никога да не го сторих, не ми даваше сърце. Тя изглеждаше щастлива. Сър Уолтър обаче все гледаше да създаде впечатлението, че е сключил неравен брак, с жена под неговото положение, това беше част от цялото му надменно поведение. Той обичаше да подчертава колко е умен и проницателен, колко много го уважават в съда в Уестминстър.
Лейди Ема и аз често получавахме покани да присъстваме на най-различни пиршества и именно на едно от тях аз срещнах Бонифас Ипгрейв. Той беше добър, обещаващ служител, сър Хю; кой знае, можеше да се издигне и до такъв висок пост, като теб самия. Беше умен, работлив, духовит и мил. Имаше голяма страст към хазарта, но беше добър в тази игра. Един път ме дръпна настрани и ми показа печалбата си, пълна кесия със злато.
— И ти му повярва?
— Да, повярвах му и винаги ще вярвам, че той не беше убиец. Аз познавах Бонифас Ипгрейв. Споделях леглото му. Той имаше добро сърце и чиста душа; беше човек на честта, посветил се на истината. Ето заради това си признавам сега, а не защото се страхувам от болката или да не изпадна в немилост. — Тя се наведе и стисна ръката на сина си. — Дойде време за истината. Аз допуснах ужасна грешка, както и лейди Ема. Така и не разбрахме колко злост се криеше дълбоко в сърцето на Ившам. О, аз си имах някои подозрения за него, но все си обяснявах със съдийските му задължения това, че често се измъква навън след мръкване за някакви тайни срещи, или пък че разни нощни птици посещаваха къщата.
— Имаш предвид такива като Джайлс Уолдън и Хюбърт Монаха?
— Да, на няколко пъти го видях в тяхната компания. Поначало такова нещо би могло да се случи трудно, но след като се опита да ме прелъсти, аз държах под око и Ившам, и всичко, което той правеше.
— Но никога не разбра какви са истинските му отношения с тях?
— Никога. Нима ти самият нямаш — попита тя насмешливо — свои доверени лица сред престъпниците в Убежището при Уестминстър? Мислех, че именно така стоят нещата и при Уолтър Ившам.
— Докога?
— До деня, в който господарката ми бе убита. Отидохме да посетим един приют. Както казах, лейди Ема имаше добро сърце. Тя винаги казваше, че притежава повече, отколкото й е нужно и винаги беше готова да сподели остатъка с бедните. Смрачаваше се, вечерта бе мъглива. Бързахме по една крива уличка, когато някой извика името на лейди Ема. Тя се обърна, отметна качулката си и в този миг те се хвърлиха върху нас, размахвайки блестящите си ками. Бяха с качулки и маски, но аз познах долната част на грозното лице на Хюбърт Монаха.