— Как успя да избягаш?
— Благодарение на лейди Ема. Бях изненадана, сър Хю. Знаех, че е мила и добра, но в онази нощ тя показа и храброто си сърце. Извика ми да бягам, и дано Бог ми прости, аз го направих — грях, който винаги ще ме преследва. Моята господарка беше паднала на колене, а двамата мъже стояха над нея. Както казах, имаше мъгла, светлината беше съвсем слаба. Аз бях просто едно младо момиче. Уплаших се и побягнах в нощта. — Тя замълча. — И докато тичах, осъзнах, че Ившам може да има пръст в това нападение; онези мъже ни очакваха. Имах малко пари в себе си и взех лодка до Уестминстър. Бонифас беше там. Казах му какво се е случило. В началото не можеше да повярва, но после, когато се разнесе новината за смъртта на лейди Ившам, той ме скри. Така започна и нашата връзка. Бонифас беше верен и предан мъж. Първо мислех, че трябва да се крия, докато Ившам ме забрави. После обаче се появи Мистериум и започнаха убийствата. Бонифас се прибираше у дома и обсъждаше проблема с мен. Той вярваше, че убиецът сигурно е високопоставен служител, някой от тези, които се занимават със слуховете от града. Беше разпрострял мрежата си много нашироко. — Тя се усмихна леко. — Знаеш ли, сър Хю, той споменаваше и теб. Наричаше те „тихият“, човекът, който предпочита да наблюдава, вместо да говори, смяташе те за надежден млад служител.
— Тогава служех в съдебната канцелария на Зеления печат. Продължавай, мистрес.
— Бонифас започна внимателно да наблюдава Ившам. Той беше много умен; често се измъкваше нощем, за да слухти и да се оглежда какво става около Ившам. Колкото и странно да е, той хранеше симпатии към този човек. Към Инглийт обаче се отнасяше съвсем различно, наричаше го нечиста твар, злостната сянка на Ившам.
Тя замълча.
— Мистрес?
— Бог да ми прости! Аз го окуражавах в тези мисли. Докато служех при лейди Ема, Инглийт все се навърташе наоколо, като някаква пагубна сянка. Не човек, а змия! Не обичаше жените, с изключение на най-скъпите проститутки в Чийпсайд, поне така се говореше в нашето домакинство.
— Ившам и Инглийт сигурно са те издирвали?
— Бонифас беше умен. Официално и открито той живееше заедно със сестра си, но нае тайна квартира за мен на Патерностер Роу. Благодарение на заплатата, която получаваше, както и на печалбите си от хазарта, той имаше възможност да обзаведе хубаво стаите ни и жилището ни беше топло и уютно. Предположението ти е вярно. Приех друго име, Матилда. Винаги съм била сръчна с иглата и изкарвах добри пари като шивачка. Времето си минаваше. Бонифас беше зает с работата си — с едно или с друго, но това, което той наричаше мрежата на Ившам, сякаш просто го хипнотизираше. Той започна да си дава сметка, че Ившам явно разширява властта и влиянието си далеч отвъд Уестминстър. Не можеше да се определи връзката между Ившам и Инглийт; нечестив съюз ли бе това? Беше ли Ившам невинен във всяко злодеяние? Инглийт ли беше виновният? Или Ившам просто си затваряше очите за злодеянията на своя подчинен? Той се отнасяше с проблема така, както някой учен се занимава със сложен логически проблем, конструирайки ребуси, съчинявайки стихове…
— Аз стоя в центъра невинен — прекъсна я Корбет, — и соча към четирите ъгъла.
— Да, да — отвърна Беатрис, — това беше един от тях. Бонифас обаче беше твърдо убеден в едно свое заключение. Той истински вярваше, че чрез Ившам и Инглийт ще успее да разобличи Мистериум. Всъщност никога не ми каза подробностите, макар да изброяваше имена, възможности. Все се връщаше към смъртта на лейди Ема. И към замесените. Беше убеден, че коронер Флешнър е могъл да направи повече, и се чудеше дали му е било платено или е бил изнудван от Инглийт или Ившам, или пък и от двамата. В дните преди смъртта на Бонифас…
— Значи ти си сигурна, че той е бил убит? — попита Корбет.
— Бонифас никога не би ме напуснал. В онези дни той беше извънредно зает, толкова погълнат от проблема, че аз не успях дори да му кажа, че съм бременна, че очаквам дете. После се случи нещастието. В квартала плъзнаха слухове, че Бонифас Ипгрейв е бил арестуван в Съдърк, но е избягал в „Сейнт Ботълф“, в Крипългейт. Исках да го посетя, но той ме беше предупредил да бъда много предпазлива, особено по отношение на Инглийт. В действителност дойдох дотук, но църквата беше строго охранявана от войници и пристави. Уплаших се и се укрих, а после Бонифас изчезна. Да, чувах слухове, клюки, брътвежи, които с времето постепенно затихнаха. В сърцето си знаех, че Бонифас е мъртъв. Ако беше жив, ако се беше измъкнал, той щеше да се върне у дома, при мен. — Гласът й затрепери. — Тревожех се за себе си — тя се пресегна и стисна ръката на сина си, — и за детето, което носех. Избягах и се скрих при далечни роднини в Уинчестър, където се роди Стивън. Отново приех друго име и се представих за вдовица. Един възрастен търговец на вълна, богат и добър човек, поиска ръката ми. Той прие Стивън като свое дете, даде му образование, изпрати го на училище, а после и в Оксфорд…