— Според теб — попита Ранулф, — дали Ившам е подозирал, че Бонифас те е подслонил? Възможно ли е това да е била още една причина, за да се настрои срещу него?
— Може би — промърмори Беатрис, — но каква опасност бих могла да представлявам аз за Ившам? Просто компаньонка, която е избягала, когато господарката й е била убита.
— Кажи ми тогава — прекъсна я Корбет и напомни: — Ти си под клетва. Питам те, в името на верността ти към краля, казвала ли си някога, на когото и да е друг, освен на сина си това, което изповяда пред мен?
— Не — отговори тя категорично. — Ах, за Бога, как ми се иска да можех да кажа, че съм го направила. Знам какво възнамеряваш да докажеш, сър Хю.
— Стивън Есколиър — повиши глас Корбет, — известен още като Калугерицата, ти си млад, енергичен, образован. Имал си мотива и силата да убиеш Уолтър Ившам, неговия довереник Инглийт, Уолдън и Хюбърт Монаха. Коронер Флешнър също с имал вина спрямо твоята майка, затова той също умира. Приемал си за виновна и Кларис, втората съпруга на Ившам, защото е била негова съпруга. Убил си нея и мъжа, който се е опитал да я защити, Ричард Финк. Също така си влязъл в църквата и си се опитал да убиеш сина на Ившам, отец Джон. В някои случаи си приемал името на баща си, друг път си подражавал на Мистериум, убиеца, когото баща ти е преследвал. Доказателствата срещу теб натежаха много. Можеш ли да ми посочиш някаква причина, поради която да не те изправя пред кралския съд по обвинение в убийство?
— Не, не — изплака Беатрис, — не, това не е възможно.
— Мистрес, кой друг знаеше това, което знаеше ти? Или синът ти е виновен, или и двамата сте виновни! Не забравяй, че ще трябва да отговаряш за собствената си простъпка, за това как си избягала при нападението над твоята бивша господарка, лейди Ема.
— Знам, знам — прошепна Беатрис. — Да цитираме Писанието, „моят грях е винаги пред мен“112. Знам, че един ден ще трябва да платя тежката му цена.
— Мастър Стивън — изправи се Корбет, — какво ще кажеш ти?
Обвиненият писар, пребледнял и напрегнат, в отговор само го загледа втренчено. Той отвори уста, но после я затвори и се взря умолително в майка си.
— Сър Ралф?
Сандуик скочи на крака и изкрещя няколко кратки заповеди на стражите до вратата. Калугерицата се отърси от страха си.
— Те го заслужаваха — извика той и се хвърли към Корбет. Чансън се озова за миг зад него и го сграбчи за рамото, а Ранулф заобиколи тичешком масата и му помогна да избута Калугерицата назад.
— Те го заслужаваха — изкрещя той отново. — Те убиха баща ми и стига да им се удадеше възможност, щяха да убият и мен. Божието правосъдие ги настигна и те умряха заради греховете си. Аз не съжалявам за нищо, чуваш ли, кралски служителю? — Той облиза устните си. — Но аз съм невинен! — извиси се гласът му.
— Срещу теб има много обвинения — приближи Корбет и го потупа по гърдите. — Едно ужасяващо убийство подир друго, после и онзи метеж в Нюгейт и клетите невинни, които загинаха вътре, в тази църква и около нея. — Той сграбчи китката на Калугерицата и просъска: — Мислиш ли, че само защото си писар и духовно лице, ще можеш да се позовеш на привилегията за неподсъдност на духовенството, и че влиятелните ти приятели Стантън и Бландфорд ще ти помогнат? Ще ти кажа нещо, сър. — Той не обърна внимание на сърцераздирателните ридания на Беатрис, която седеше отчаяна, напълно сломена духом на стола си, — ти никога няма да бъдеш свободен човек. Сър Ралф, нареди на стражите си да откарат мастър Калугерицата в Тауър. Да го затворят в централната кула.
— А майка му? — попита комендантът.
Корбет се приведе към Беатрис и отдръпна ръцете от лицето й.
— Мистрес, доказателствата срещу твоя син са много сериозни, както и тези срещу теб. Можеш да се върнеш в дома си. Ако се опиташ да избягаш, това ще се приеме като доказателство не само за твоята собствена вина, но и за тази на сина ти. Ако бъдеш заловена в бягство, може да бъдеш обесена незабавно. Разбираш ли ме? Трябва да си наясно със закона и с наказанията, които той предвижда.