Беатрис, с призрачно бледо лице и с треперещи устни, го гледаше потресено.
— Мастър Сандуик, прати някой да съпроводи мистрес Беатрис до дома й. Ти, Калугерица, отиваш в Тауър. Може би кралските следователи ще могат да изтръгнат истината от теб.
— Няма да бъда подлаган на изтезания — прошепна Калугерицата.
— Това, което си направил — бързо го прекъсна Корбет, — е работа на съда. Махнете този човек оттук!
Калугерицата се отърси от шока и се опита да се отскубне от стражите си, крещейки проклятия срещу Корбет, а после се обърна просълзен към майка си, която, придружавана от двама стрелци, сломена от скръб, го следваше отзад. Процесията напусна църквата и вратата се захлопна зад тях. Сандуик грабна портупея и плаща си от своите оръженосци и докато се запасваше, попита Корбет дали работата е приключила. Той отговори утвърдително и се накани да отиде в нефа, но в този момент Ранулф го дръпна за ръкава.
— Доказателствата срещу Калугерицата са много сериозни. Изповедта на собствената му майка беше достатъчно осъдителна. В крайна сметка, кой друг е знаел? — Той посочи към нефа. — Не и те, със сигурност.
Корбет кимна, нямайки търпение да се присъедини към тримата, които продължаваха да стоят в нефа. Те бяха наблюдавали развитието на драмата и сега гледаха очаквателно към него.
— Сър Хю?
— Да, Ранулф?
— Калугерицата няма бойно куче. Ти дори не спомена за опита за убийство срещу теб.
— Мисли! — Корбет се върна към него. — Мисли, Ранулф. — Той повиши глас, и думите му отекнаха в огромното кухо пространство на празната църква. — Калугерицата е привикнал да се разправя с престъпниците в Убежището на Уестминстър и Уайтфрайърс113, също както и ние. В този град можеш да наемеш дузини убийци. Сигурен съм, че той е правил именно това. Слава Богу, той се провали. Ще бъда благодарен — той махна с ръка около себе си, — ако се погрижиш да загасят мангалите, свещите и кандилата. Заключи тази църква след мен.
— Ще го сторя, а после…
— А после, какво Ранулф?
— Имам малко работа в града — усмихна се Ранулф, нямайки търпение да избяга от тежкия, проницателен поглед на Корбет. — После трябва да го отпразнуваме, сър Хю. Ще се върнеш ли в имението си в Лейтън?
— След известно време — отвърна му Корбет. — Когато това наистина приключи.
Той мина през нефа и отиде при брат Кътбърт и Аделиша, която се бе облегнала на ръката му. До тях отец Джон вдигна ръка за благословия.
— Сър Хю — попита свещеникът, — истина ли е това? Чухме част от думите ти. Калугерицата ще бъде ли обвинен в тези ужасни убийства?
— Той със сигурност ще се изправи пред кралския съд.
— А майка му? — попита брат Кътбърт.
— На нея също ще й бъде предявено обвинение. — Корбет приближи до отец Джон и му протегна ръка. Ръкостискането на свещеника беше вяло, пръстите му — студени.
— Съжалявам — промълви Корбет, улавяйки погледа му. — Майка ти е била жестоко убита. Казвам ти, сър, жената, която нарича себе си мистрес Беатрис, ще отговаря за много неща.
— Възможно ли е и тя да е била съучастница? — попита отец Джон.
— Със сигурност — отговори Корбет, — и аз те уверявам, че когато Калугерицата бъде изправен на съд в Уестминстър Хол, всички вие ще бъдете там за да чуете доказателствата.
Беатрис Есколиър забоде иглата си в сложната бродерия на брокатената покривка, върху която работеше, вдигна глава и се огледа в малката, но удобна и слънчева дневна на горния етаж в малката къщичка на Майтър Стрийт. Тя отмести столчето за крака и простря ръце, за да улови топлината, идваща от огъня, който весело бумтеше в покритата камина. Взря се в изваяните лица на фавни, които украсяваха полицата над камината и се замисли за сър Хю Корбет, толкова умен, толкова проницателен, с ум като стрела, насочена право в целта. В много отношения той й напомняше за Бонифас, целенасочен, решителен. Тя погледна към затворения с капаци прозорец. Още един ден беше изминал. Независимо от това, което Корбет беше казал, нищо не се беше случило. Тя си беше тук, в топлата, благоуханна стая, но Стивън чезнеше в студените тъмници на Тауър. Тя беше молила за него, беше настоявала да го види, но Корбет бе непреклонен. Трябваше да стои тук и да чака.