Беатрис въздъхна, стана и запали роговия фенер, поставен върху полираната повърхност на черния дъбов скрин, а после и свещите в свещниците. Езиците на пламъците лумнаха и се замятаха нагоре, хвърляйки великолепни отблясъци върху чашите, каните, бокалите и сребърните подноси на полиците, седефеното разпятие и златните и сребърни нишки на гоблените, покриващи стените. Тя се върна обратно на стола си пред огъня, ръката й докосна псалтира върху малката масичка до нея. Може би трябваше да се помоли? Премести свещника, взе книгата и я отгърна на любимата си молитва, Благословията на Симеон114. Всеки път се възхищаваше на изящната, прецизно изписана рисунка, която украсяваше главната буква „Б“. Младият духовник, който бе изобразен на нея, облечен в зелен жакет и бял панталон, седнал на църковна скамейка с молитвеник в ръце, винаги й напомняше на Бонифас.
Беатрис заплака тихичко. Тя се облегна назад на стола си и се отдаде на спомените, обгърната от силната топлина. Ако притвореше очи в пъстрата светлина на стаята, можеше да види как нейният любим се взира в нея, както винаги, с прекрасната си усмивка. И тя затвори очи, но в този миг я стресна почукване на входната врата. Вдигна свещника и излезе в ледения коридор. Студът от каменните плочи на настилката проникваше през меката топлина на пантофите й.
— Кой е? — попита тя.
— Мистрес, аз съм, отец Джон. Дойдох да видя дали при теб всичко е наред и да те уверя, че не храня лоши чувства.
Беатрис прехапа устни, извади резетата от горния и долния край на вратата и я отвори. Светлината бързо гаснеше. Пастор Джон свали шала от устата си и потропвайки с крака, й се усмихна, като същевременно измъкна от големия си плащ малка запушена манерка и я размаха.
— Мистрес, умирам от студ, а това е силен кларет, най-добрият от лозята на Гаскония. Ако се подгрее с горещ ръжен и се смеси с малко нарязани ябълки и индийско орехче, ще стане чудесен, сгряващ сърцето пунш.
— Влез, отче, заповядай вътре.
Свещеникът мина покрай нея и тя затвори вратата.
— Залости ли я?
— Не, отче. Твоето присъствие тук сега е достатъчна защита — усмихна се Беатрис и му посочи вратата на дневната. — Заповядай. Влез и се стопли. — Тя се засуети около него, придърпа му стол, така, че свещеникът да може да седне до огъня. Отец Джон развърза плаща си, свали ръкавиците си и се настани, протягайки ръце към топлината.
— Мистрес — усмихна се той, — отпуши манерката, нека пийнем нещо сгряващо.
Тя бързо се подчини и най-напред свали два калаени бокала от полицата над камината. Постави ги на масата, махна запушалката на манерката и ги напълни, после пъхна два малки ръжена в горящите главни и тръгна към кухнята, за да потърси ръсачката с индийското орехче. Тъкмо стигна дотам, когато вратата на дневната се отвори и тя стреснато се обърна. Сър Хю Корбет, следван от двамата си верни помощници, Ранулф и Чансън, влезе вътре. Отец Джон скочи на крака.
— Сър Хю, дори не ви чух…
— Не би и трябвало — Корбет натисна свещеника по рамото, принуждавайки го да седне отново на стола си. — Ранулф, помогни на мистрес Беатрис да настани всички ни удобно. — Той посочи към един покрит с дамаска стол. — Аз ще седна тук, до нашия добър отец Джон. — Изпълненият му със сарказъм глас накара свещеника рязко да се обърне. — О, между другото — Корбет посочи към пояса около кръста на свещеника, на който висеше ножница с дълга кама, — свали това, сър.
Отец Джон се подчини. Корбет взе пояса и го постави от другата страна на стола си. Ранулф беше придърпал друг стол, така че да седне плътно до дясната страна на свещеника. Чансън, въоръжен с малък арбалет, застана до вратата. Корбет одобрително подуши въздуха.
— Ароматни билки, хубаво месо и отлично вино. — Той вдигна манерката. — Ти ли донесе това, отче?
— Да, малък дар, който реших да споделя с мистрес Беатрис. Исках да я успокоя.
— Точно щях да правя пунш — раздразнено се сопна Беатрис от мястото, на което бе застанала, до вратата на малката си кухня.
— Защо да се хаби такова хубаво вино за пунш? — Корбет вдигна един от бокалите и го тикна пред свещеника. — Пий. — Усмивката му се стопи. — Пий! — повтори той.
Отец Джон само го изгледа в отговор, а лицето му цялото се изопна от напрежение.
— Пий — прошепна Ранулф, оголвайки камата, която до този момент бе крил в ръката си. Той забоде връхчето й под брадичката на свещеника, а Беатрис нададе лек вик на протест, който замря, когато отец Джон бутна чашата.
114
Благословията, отправена от Симеон, цитирана в Евангелие от Лука, 2:25-39. В нея Симеон благославя младенеца Исус на четиридесетия му ден в Храма като Божи син. — Б.пр.