Разбира се, всичко това е шарада, базирана на погрешна логика. Първо, мастър Флешнър твърдеше, че когато влязъл в църквата, убиецът излязъл от вратата на ризницата, после побягнал обратно. Защо ще прави подобно нещо? Най-добрият му път за отстъпление е бил през външната врата, към хаотично разпръснатото, буренясало гробище. Защо му е било да влиза в църквата? За да създаде илюзията, че в ризницата има двама души, нали така? Ти, жертвата, и предполагаемият нападател. Мастър Флешнър е бил човек със слаби нерви, доста боязлив, както ти сам го описа. Щяло е да му отнеме доста време, за да прекоси църквата и да се изкачи по стъпалата на олтара в ризницата. Достатъчно време, за да се подготвиш за ролята на жертва. Увил си преплетените въжета около китките и глезените си. — Корбет направи пауза. — Какво значение е имало това всъщност? Мастър Флешнър така и не е забелязал нищо нередно. И все пак в твоя разказ има една съществена слабост. Флешнър те намира завързан, а буквата „М“ само след миг щяла да бъде издълбана на челото ти. Защо убиецът не е предприел следващата логична стъпка — да те убие, да пререже гърлото ти, работа само за един миг — за един удар на сърцето? Защо този безжалостен изверг е пощадил жертвата си, която е не друг, а самият син на Ившам, при това вече вързан, готов за убийство? Защо те е оставил като възможен свидетел срещу него? — Корбет вдигна рамене. — Освен, разбира се, за да си подсигуриш хитро алиби срещу всякакви обвинения, които биха могли да се повдигнат срещу теб.
Отец Джон не отговори. Той се беше отпуснал на стола си, устата му бе леко отворена, а полузатворените му очи се взираха в огъня. Корбет се зачуди дали умът му е съвсем на място. Беше ли го грижа изобщо за това, което се случваше? Дали разкритията за баща му и майка му не бяха унищожили окончателно душата му?
— Да преминем и на среднощния посетител на мистрес Аделиша в горичката на „Сион“. Разбира се, и това със сигурност си бил ти. Отново въпрос на логика. Разпитвал си я за жена на име Беатрис. Настоявал си да узнаеш дали Ившам е търсил някакви сведения за нея преди двадесет години, непосредствено след изчезването на Бонифас.
— Извинявай? — прекъсна го отец Джон с подчертано високомерно изражение на лицето. — Какво точно имаш предвид, писарю?
— Ами, това, свещенико, че когато проведох съдебното си заседание в „Сейнт Ботълф“, се оглеждах наоколо и тихомълком се питах кой би задал такъв въпрос? Стантън или Бландфорд? Не, те пускат въдиците си в други рибарници, интересуват ги различни неща. Отец Кътбърт? Защо ще се преструва? А и Аделиша бързо би го познала. Калугерицата? Но той е знаел всичко за Беатрис. Тогава? Оставаше само ти — убиец, който се е питал дали списъкът му с жертви е пълен. Сигурно не си чакал дълго, след като си чул изповедта на мистрес Беатрис, за да посетиш Гилдхол и да прочетеш в коронерския архив записките на мастър Флешнър относно смъртта на майка ти и изчезването на нейната компаньонка.
Сигурно си се питал, както и аз впрочем, за нейната роля в тази ужасяваща история. Била ли е съучастница? Как е избягала? Къде е била? И най-вече, имала ли е някаква вина за смъртта на твоята майка? — Корбет замълча за миг. — О, да, ти със сигурност си изслушал изповедта на Беатрис. Между другото, къде е погребана майка ти?
Отец Джон само преглътна, взирайки се с немигащи очи в огъня.
— Нека кажа аз — продължи Корбет. Той погледна към Ранулф, който му отвърна с поглед, изпълнен с любопитство. Служителят се бе занимавал със свои собствени разследвания, докато неговият господар беше пазил всичко, което беше открил, в пълна тайна. Корбет го беше помолил единствено да постави къщата на мистрес Беатрис под най-строго наблюдение и незабавно да го извести в близката кръчма, ако при нея се появи посетител.
— Знаеш къде е погребана майка ми — каза грубо отец Джон.