— Разбира се, че знам — отвърна Корбет. — В „Сейнт Ботълф“, под плочите, водещи към олтара на Светата Дева. Сигурен съм, че Уолтър Ившам е поставил там надгробна плоча, с думи, възхваляващи добродетелите на майка ти и оплакващи скръбната загуба. Веднага, щом си чул изповедта на Беатрис, си започнал да гледаш на тези слова като на сатанинска лъжа. Наредил си да вдигнат камъка и да го заменят с нова, гладка плоча. Кой е щял да забележи? В крайна сметка надгробните паметници се забравят бързо — но не и от теб, не и с такъв изгарящ спомен като истината за трагичната съдба на майка ти. И тъй, ти си махнал онзи камък. В твоето съзнание той е въплъщавал всичко, което си мразел у баща си.
Корбет замълча, за да събере мислите си.
— Ти постоянно твърдеше, че не знаеш нищо за делата на своя баща, но това беше лъжа. Знаел си всичко и именно това е била причината да станеш свещеник, нали? Отхвърлил си света на баща си. Знаел си за мръсотията, през която е газил, за да си проправи път, знаел си за приятелите му, за двойствения му живот, за двуличието му, за подлостта и коварството му, може би дори за слабостта му към престъпния свят. Бащата познава сина, синът познава бащата. За теб не би било трудно да следиш отблизо баща си, да го посещаваш в ролята на приятелски настроения, любящ син, но в същото време си държал отворени очите и ушите си. Разбрал си за срещите му с онези твари Уолдън и Хюбърт Монаха. Чул си слуховете, че той е покровителствал техните банди и си влязъл в ролята на автора на писмата от „Страната Кокейн“. Удачен избор — светът, обърнат с главата надолу. — Корбет се наведе напред и докосна свещеника. — Отец Джон, напълно разбирам твоя гняв, твоята ненавист, твоето желание за възмездие. Това, което ме направи твой противник, бяха нещата, които си извършил. Първоначално си ударил по репутацията на баща си. Ти си изпращал онези писма на Стантън и Бландфорд, едно доказателство подир друго, така че кралят да бъде принуден да действа и баща ти да бъде заловен на местопрестъплението с Уолдън и Хюбърт Монаха. Това сигурно е било източник на огромно удовлетворение за теб.
Отец Джон се подсмихна, сякаш се наслаждаваше на някаква известна само на него шега.
— Уолдън и Хюбърт бяха прибрани в Нюгейт, но баща ти изненада всички. Той не се опита да защити името си; просто се остави на милостта на краля. Претърпя духовен прелом, подобен на преживяния от свети Павел по пътя за Дамаск115 и приел ролята на уморен от живота, съкрушен отшелник в абатството „Сион“. Всъщност ти си познавал своя баща, така както го е познавал и отец Кътбърт. Уолтър Ившам просто е искал време и спокойствие, за да разсъди, да планира, да потърси път за отстъпление. Ти си бил твърдо решен той никога да не получи възможност да измине този път. Отишъл си в абатството „Сион“. Посетил си Аделиша и брат Кътбърт като съвестен свещеник, но после си се върнал, за да шпионираш и да проучиш обстановката. Открил си, както го открих и аз, че двамата често се срещат посред нощ. Брат Кътбърт напускал параклиса на свети Лазар и отивал в горичката, за да бъде с единствената истинска любов на своя живот. Те стояли и обсъждали миналото, наслаждавайки се на компанията си. Ти просто си изчакал своя час и после си нанесъл удара си.
15
Holm-gang: борба на живот и смърт между двама съперници на малък остров
— Моите посещения в абатство „Сион“ са записани съвсем стриктно — възрази отец Джон.
— Не, свещенико. Не говоря за влизането ти през парадната порта, когато си разговарял с абата, с видните гости или с отговорника за милостинята, а за други случаи, когато си се връщал в най-тъмна доба с нахлупена качулка и маска, въоръжен като за война. Носел си и стълба, по която си се прекачвал през стените, криел си се и си дебнел в шубраците.
— Брат Кътбърт е доста бдителен, както и неговото бойно куче.
— Глупости. Огадон е просто едно старо псе, което те е познавало и не би те нападнало. За всеки случай обаче си му донесъл нещо вкусничко, поръсено с билки, които са го приспали. Ето това се е случило през нощта, в която си убил баща си.
— Аз бях в „Сейнт Ботълф“. Нима забрави, кралски служителю, бунта в Нюгейт? Моята църква беше нападната, оплячкосана, разграбена, а моите енориаши — избити.
— Наистина ли беше там? — продължи Корбет. — Кой го казва? Всичко беше толкова объркано, потънало в хаос. Спомням си, че те срещнах чак на другата сутрин — нищо повече. Всъщност, това, което се случи в „Сейнт Ботълф“, е могло само да усили решителността ти да раздаваш правосъдие. Както всички останали, така и отец Джон е шокиран и разстроен от това, което се случва, и се скрива в своя дом, или пък намира убежище някъде другаде. А всъщност ти си бързал през мрака, за да се добереш до абатството „Сион“. Влязъл си в двора. Брат Кътбърт е бил излязъл, Огадон е дремел и ти си му помогнал да продължи да спи. Влязъл си в параклиса за покойниците, слязъл си по стъпалата до килията на баща ти. Той те е посрещнал, любопитен, може би дори изненадан, но не и уплашен, не и от своя син, който е напуснал света на оръжията, за да стане свещеник. Мога само да си представя неговата надменност, неговата присмехулна снизходителност. Той те е поканил да влезеш. Изчакал си го да седне и после си нанесъл удара си, с един силен замах си прерязал гърлото му. Шурнала кръв. През онази нощ ти си взел накитите и малкото вещи, които баща ти бил взел със себе си. Търсил си един определен пръстен, нали така?
115
Пътят, извървян от св. Павел, който бил гонител на християните, но по пътя за Дамаск му се явил разпнатият Христос и той станал най-ревностен проповедник на християнството. — Б.пр.