— Откъде бих могъл да знам за него?
— О, я стига, свещенико, историята за случилото се в „Сейнт Ботълф“ е била широко известна. Това е нещо, което лесно си могъл да научиш през годините, имам предвид, за пръстена на Аделиша. Той със сигурност е бил сред нещата, които баща ти е пазел много старателно. Щом си убил сър Уолтър, си взел пръстена и си напуснал. Понякога обстоятелствата работят против нас, друг път са на наша страна. Когато брат Кътбърт се върнал и открил, че сър Уолтър е убит, решил да прикрие следите, да обвие убийството в мистерия, за да предпази себе си и да не трябва да отговаря на въпроси за това къде се е намирал, когато е било извършено престъплението.
— Аз ли съм направил всичко това? — подигравателно каза отец Джон. — И никой не е забелязал?
— Обходих земите на абатството „Сион“, те са безлюдни. Зидът на оградата е много близо до реката. Човек като теб, млад, ловък, здрав и силен, може да наеме малка лодка, да мине по брега, да вземе стълбата, която предварително е скрил наблизо, и да се изкачи през зида. Няма часови, които да стоят на пост. Огадон те познава. Брат Кътбърт често напуска параклиса на Свети Лазар, за да отиде при Аделиша. Направил си същото нещо и през нощта, когато сам си отишъл да я навестиш, промъквайки се през горичката, твърдо решен да откриеш коя е тази Беатрис. Но нека се върнем към нощта, в която бе убит баща ти. — Корбет хвърли поглед към вратата. Чансън стоеше на пост, с насочен арбалет. Ранулф беше нащрек, както винаги. Беатрис седеше на столчето си, зяпнал от изумление пред всичко, което чуваше.
— Ти си нанесъл и удара по Инглийт. Той се е оказал много по-лесна плячка. Бил е пиян. Намирал се е в публичен дом. Уморен и замаян от виното, той е седял отпуснат на стола си в общото помещение на кръчмата. Влязъл си ти, с ниско спусната качулка и с маска. Кръчмата е била пълна с хора, кой ще забележи, кой ще се заинтересува? Инглийт, пиян, замаян, с притъпени сетива, е бил извлечен през вратата в онази пуста, мръсна уличка, където е бил подготвен за кошмарната екзекуция — привързан за трупа на обесен, преди да бъде хвърлен в реката.
Корбет с изострено внимание погледна към свещеника, който ровеше в расото си, но единственото, което измъкна, беше малка броеница, чиито зърна започна да прехвърля през пръсти.
— Както казах — отбеляза Корбет, — понякога обстоятелствата работят в наша полза, но понякога са срещу нас. Има едно нещо, което не си планирал или замислил ти, и това е бунтът в Нюгейт и бягството на хората на Уолдън и Хюбърт Монаха. Е, това вече е работа на господинчото, който се нарича Калугерицата, и той ще трябва да отговаря за стореното. Можело е да те убият, но не се е случило; може би си приел оцеляването си като знак за оправдание на твоите действия. Вече си подготвял убийството на Уолдън и Монаха и, да го кажем направо, техните глави са ти били поднесени на тепсия. Кралят бе принуден да ги пусне заради липса на доказателства след убийството на твоя баща. Всеизвестно беше, че те ще отидат да празнуват в „Ангелския поздрав“. Ти просто си изчакал, избрал си момента и си нанесъл поредния си удар. Влязъл си в кръчмата въоръжен и дегизиран, изкачил си се по стълбите, убил си пазача им и си отишъл при тях. Двамата разбойнически главатари вече са били доста пияни. Те пили от отровеното вино, а за теб не е останало нищо друго, освен да наблюдаваш как умират. Изрязал си буквата „М“ на челата им, заплашил си проститутките и си напуснал.
— Бих могъл да бъда разпознат, забелязан.
— Не, всъщност не. Главата и лицето ти са били скрити зад маската и голямата качулка. Пък и кой ли наистина би се загрижил за Джайлс Уолдън и Хюбърт Монаха? Не мисля, че редицата от опечалени на техните погребения е била от най-дългите. Ти си бил твърдо решен да доведеш до край своя убийствен план и то колкото е възможно по-скоро. Не съм много сигурен за събитията в реда на тяхната последователност, но или преди да убиеш тези двама негодници, или непосредствено след това, ти си посетил мистрес Кларис и Ричард Финк в голямата им къща. Сигурно си подозирал, че лейди Кларис му е отпуснала края и че има връзка с Финк. Вероятно си разбрал, че никак не им се е искало да задържат слугите край себе си. Това е помогнало на делото ти; и точно то насочи подозренията ми към теб. Кой друг би могъл да знае, че къщата ще бъде пуста? Още повече, че когато аз влязох там, не открих никакви следи от обир или безредие. Просто защото ти си знаел пътя. Качил си се по онези стъпала, знаейки точно какво ще намериш. Стигнал си до спалнята. Финк те е чул, разтревожил се и те е пресрещнал на вратата, когато си влязъл в стаята. Разменили сте си удари…