Бландфорд, неговият секретар, беше висок и слаб, с гладко избръснато лице с мургава кожа, със спретнато подстригана черна коса, в средата на която ясно се виждаше старателно очертана тонзура. Лицемерно набожното му, хрисимо изражение прикриваше лукав ум и сърце, твърдо като кремък. Според дворцовите клюки Бландфорд, като един истински заслужил магистрат, щял да влезе в лоното на Църквата и да стане епископ38. Бог да пази всинца ни от това, помисли си Ранулф. Той привърши с храненето и се загледа право в Бландфорд, който седеше и го наблюдаваше с не по-малко внимание.
Едуард I се бе постоплил, стомахът му бе пълен, клепачът на дясното му око вече не бе толкова спуснат и той седеше, потънал в мисли. Корбет разклащаше чашата си с вино и разглеждаше триптиха на стената срещу себе си. Богата позлата и ярки червени, зелени и сини багри изобразяваха смъртта на сестрата на свети Бенедикт, света Схоластика39. Той се замисли над благочестивите образи, които смекчаваха мъчителните спомени от днешния ден.
— Господа — потропа Едуард по масата, — хубаво е, че сме тук. — Той посочи към залостената отвътре врата, после към полираните капаци върху малкия еркерен прозорец на стената в дъното. — Ще направим поверително съвещание в тесен кръг, затова започвам. Вие знаете по-голямата част от тъжната история, но тя може да ни разкрие още неща, ако се преразкаже. Преди двадесет години в Лондон се появи един наемен убиец. Този град, това врящо гърне на разкола и бунтарството, наистина е леговище на убийството: има какви ли не наемни убийци, но Мистериум беше различен. Той ликвидираше онези, чиято смърт искаха лондонските големци. Различна съдба сполиташе неговите жертви: удавяне, пробождане с нож, изгаряне в огън, удушаване или някоя злополука, например падане от високо. — Кралят вдигна ръка. — Когато обаче откриеха труповете им — а аз съм убеден, че не всички бяха намерени, — на челата им беше издълбана буквата „М“, а върху тялото имаше забодено парче пергамент с думите: Mysterium Rei — Мистерията на случая — загадъчна, предизвикателна фраза. Бог знае какво означава; може би беше поставяна просто за да озадачава, или да служи като отличителен знак. Лондон ври и кипи от вражди и съперничества от всякакъв вид: съпрузи и съпруги, семейни отмъщения, търговски съперничества, нанесени оскърбления, получени оскърбения… — кралят замълча за малко и Стантън вдигна ръка.
— Твоя светлост, а почеркът на пергамента?
— Съвсем обикновен почерк, а и пергаментът е такъв, какъвто може да се намери навсякъде. Нищо особено, освен — добави решително Едуард, — че ставаше дума за убийство. Броят на мъртвите растеше; започнаха да се надигат протести.
Стантън и Бландфорд промърмориха нещо в знак на потвърждение.
— И така — Едуард обхвана с жест всички около себе си. — Всички вие бяхте на служба в съда по това време. Знаете повечето от тези неща от слухове, клюки и сплетни. Убийство, извършено от бандитите в Лондон е едно, но Мистериум беше друго нещо. Старият Бърнел, моят канцлер, се обърна към един много амбициозен и талантлив магистрат, Уолтър Ившам. Всички вие го познавахте. Корбет, тогава ти беше още млад и зелен — погледът на краля омекна. — По времето на моята обична Елинор40 — гласът му трепна от вълнение, както ставаше винаги, когато споменеше своята първа съпруга. — Ех — прошепна той, — славни дни! Помниш ли ги, Корбет? А ти, Ранулф? — Едуард погледна към Ранулф с лека усмивка. — Не, ти не знаеш — не би могъл да знаеш нищо от това.
Корбет само седеше и кимаше в знак на съгласие. Той си спомняше Ившам, остър като кама, потаен, вечно зает с някакви кроежи.
— С остър ум и много хитър — промърмори той. — Ившам беше човек с много таланти.
— Несъмнено беше такъв — съгласи се кралят. — Родил се е в Ингахин, отдалечено имение в уелската пустош, уединено и мрачно място. Баща му ми служеше добре в Уелс. Уолтър беше най-скъпото нещо в живота му, той беше получил добро образование. Посещаваше катедралните школи в Глостър и Херефорд; по-късно и Оксфорд и Кеймбридж, изучавайки квадривиума41 и тривиума42, но се отличаваше особено в логиката и правото. Отби военната си повинност в кралските войски, преди да се изучи за правник и беше назначен на стаж като адвокат. Постъпи на кралска служба и вършеше отлична работа във френския двор. Беше лоялен и надежден, и много усърден в събирането на сведения, но трябваше да напусне Париж. Измъкна се на косъм от т.нар. „секретисими“, безжалостните агенти на моя очарователен братовчед Филип, и се върна в Уестминстър като служител в Съдебната канцелария на Зеления печат. По-късно постъпи в Канцеларията на Тайния печат. Не мога точно да си спомня подробностите, но Бърнел, моят канцлер, същият, който препоръча теб, сър Хю, натовари Ившам с една задача: да преследва и да залови Мистериум.
38
В сложната система на английската средновековна администрация и църква е налице голямо преплитане. Духовните лица от нисш ранг са водили светски живот, не са били обвързани от безбрачие и са участвали в управлението на страната, парламента и в съда, като оставала открита възможността да бъдат ръкоположени във висш ранг, каквото е например епископството. — Б.пр.
39
Света Схоластика е сестра-близначка на свети Бенедикт, основателка на първия бенедиктински женски манастир и негова игуменка. — Б.пр.
40
Първата съпруга на Едуард Първи, Елинор Кастилска. Той се оженил за нея, когато бил на 15 години, а тя на 13. Обичал я извънредно много и до края на живота си жалел за нея. — Б.пр.
41
Висшият курс в средновековните университети, включващ четири науки — музика, астрономия, геометрия и аритметика. — Б.пр.