Едуард се позасмя.
— Позна! Търговецът Адам Чонтойс: съпругата му Алис беше нападната и убита на улицата, а буквата „М“ беше изрязана на челото й. Мастър Чантойс, сега вече покойник, разбира се, отсъстваше от града. Свидетели можеха да се закълнат, че той е бил с търговците на вълна на среща на гилдията им в Саутхемптън. Започнаха да се роят слухове, че съпругата му забавлявала разни млади кавалери, докато съпругът й пътуват по работа. Някои от кавалерите й били женени или сгодени, така че Алис имала дълъг списък с врагове, които биха имали огромно желание да я видят мъртва. Съпругът й, разбира се, се преструвал на невинен рогоносец, докато планирал своето отмъщение.
Ившам заключил, че ако Адам е бил съучастник на Мистериум, със сигурност не би платил, преди да се върне в Лондон и да види трупа на съпругата си, затова решил да рискува. Когато Чантойс се върнал от Саутхемптън, Ившам го поставил под много зорко наблюдение. Той и неговият верен слуга Игнасио Инглийт се обърнали с молба към приставите да бъдат изцяло на тяхно разположение и пуснали стражи по петите на Чантойс. Следели всяко движение, всяка стъпка на уж опечаления вдовец, докато той обикалял из Лондон. На четвъртия ден след завръщането си Чантойс нарушил установената програма за деня, която обикновено спазвал. Загърнат в плащ, с нахлупена качулка, той прекосил Лондонския мост и се отправил към Съдърк, но преди това се отбил при един златар в Чийпсайд. Ившам бил убеден, че ловът върви към успешен край. Повечето пристави прекосили тайно реката с баржи; Ившам, Инглийт и останалите последвали Чантойс до една просторна кръчма. „Либер Албус“45 близо до приората46 на света Мария Овъри. Ившам наредил да обкръжат кръчмата и влязъл в нея. Чантойс седял на малка масичка. В залата имало и още някой: Бонифас Ипгрейв. Помниш го, нали, Корбет?
— Служител в Канцеларията на Тайния печат. Правник, ерген, с гасконски корен. Слуховете твърдяха, че той бил Мистериум, но така и не беше изправен на съд. Изчезна, нали?
— Точно така — потвърди Едуард. — Във всеки случай, в онзи съдбоносен ден, Ившам решил да действа. Приставите влезли в кръчмата и арестували и двамата мъже. Е, на практика не била извършена никаква сделка, но Чантойс не можел да даде обяснение нито за двестате паунда в чисто злато, които носел в себе си, нито за намереното у него парче пергамент, с дата, час и място, и с указание да остави „мистерията“ на прозоречния перваз до масата в онази ниша, която си избере. От своя страна Ипгрейв, съдебният служител, също не можел да обясни защо се е появил в тази кръчма, въоръжен с меч и кама. Той настоявал, че е невинен и заявил, че единствената причина да дойде в „Либер Албус“ била, че Чантойс му изпратил съобщение, в което настоявал да го види тук един час след Ангелската молитва, по много неотложен въпрос, засягащ краля, който щял да донесе голяма полза и на самия Ипгрейв. Чантойс отрекъл да е изпращал подобно съобщение. Той заявил, че бележката не е написана от неговата ръка, но пък, в интерес на истината, в Лондон можеш да наемеш хиляди писари.
— И защо Чантойс е бил там?
— Той заявил, че е дошъл да се срещне с фламандски търговец във връзка с някакви преговори за вълна. И той, и Ипгрейв били арестувани и изпратени към Нюгейт. Но щом стигнали до града, Ипгрейв, който все още настоявал, че е невинен, се изплъзнал от пазачите си и избягал. Вдигнала се врява и настанала голяма суматоха; започнали да го преследват, но той профучал през уличките и потърсил убежище в „Сейнт Ботълф“, в Крипългейт.
— Същата църква…? — попита Ранулф.
— Същата църква, която щурмувахте по-рано днес. — Кралят вдигна рамене. — Днес, вчера — въздъхна той, — всички дни сякаш се сливат в един и така отлитат годините.
— Твоята памет — поласка го Стантън — както винаги, е изключително остра!
— За Бога, много бих искал да е така! — отвърна рязко Едуард. — Все пак, наистина, когато посетих канцеларията и прочетох записките в архивите на Тайния печат, всичко се върна обратно, сякаш се бе случило вчера.
Той се надигна, облягайки лакти на масата.
— Каза, че ще започнеш със заключението — попита го Корбет. — Как Ившам е разкрил метода на Мистериум?
— Ившам беше хитър — отговори Едуард. — По-късно на Чантойс бе предложено помилване и в замяна, след като плати една тежка глоба, той си призна всичко. Не познавал Мистериум, но наистина бил наел убиец да премахне жена му. От него — Едуард потропа с пръсти по масата — Ившам научил за изпипания подход на Мистериум: посланието, голямото дървено табло в „Сейнт Пол“ и начина на разплащане.
45