— Те се досетиха — прекъсна го Корбет, — че негова светлост сигурно ще бъде готов да потули онази част от случилото се, свързана с Ившам, опасявайки се да не се разрази скандал, но едва ли би пощадил тях. Аз съм сигурен, че щяха да натопят главния съдия.
— Каквото и да са мислили тези престъпници — изръмжа кралят, — с Ившам беше свършено. Той беше станал високомерен и безочлив — като Луцифер. Срещнах го в йерусалимската зала в Уестминстър и го заплаших, че ще го изправя на съд и ще конфискувам имотите му, включително и любимото му имение в Ингахин в Уелските погранични земи. Ившам, заловен с ръце в меда, се правеше на покрусен и съсипан. Предложи да се пенсионира от всичките си постове и да се оттегли като отшелник в абатството „Сион“ на Темза. Аз се съгласих.
— Защо тук? — попита Корбет. — Защо не в някой друг манастир?
— Вероятно поради две причини. — Кралят направи жест с чаша в ръка към вратата. — И двете са свързани с нещо като изкупление. Ившам не беше затворник, а по-скоро принудителен гост. Бе получил строго нареждане да облече расото на послушник и никога да не напуска територията на „Сион“. Както казах, може би е мислил за изкупление. Става дума за брат Кътбърт Тънстол, видяхте го за кратко, брат-мирянин, който отговаря за параклиса на покойниците, намиращ се над килията на Ившам. Преди години той беше свещеник на „Сейнт Ботълф“ в Крипългейт — тогава, когато Бонифас Ипгрейв потърси убежище там. След изчезването на Ипгрейв, Ившам в своето високомерие, макар че лично той беше държал ключовете на църквата, обвини отец Тънстол. Обвини го пред епископа на Лондон; и не се задоволи с това; затвори Тънстол в дома му на хляб и вода, и нощ и ден изливаше гнева си върху него, докато му поразмина. Но в крайна сметка Тънстол беше съсипан. Той се отказа от църковния си имот и помоли да бъде приет тук като прост брат-мирянин. Според абата, когато Ившам пристигнал в „Сион“, коленичил в краката на Тънстол и го помолил за прошка. Дали я е получил или не, не знам. Абат Сарлоу твърди, че не личало Тънстол да се е трогнал, а Ившам странял от другите, излизал само за да се нахрани и проучвал ръкописите в манастирската библиотека.
— А втората причина?
— А! — Кралят отново посочи към вратата. — В земите на манастира има една отшелническа килия, построена до оградата. Там сега живее Аделиша, както впрочем и през последните двадесет години.
— Аделиша? — попита Ранулф.
— Аделиша Ипгрейв, любимата сестра на Бонифас, някогашния служител на съда. Тя живеела със своя брат в Крипългейт, в енорията на „Сейнт Ботълф“, била и близка приятелка, както разбрах, на отец Тънстол. Когато брат й изчезнал, а съсипаният Тънстол се оттеглил, Аделиша продала цялото си имущество, а епископът и абатът й дали позволение да се оттегли тук, като ancilla Domini — слугиня на Бога.
— Колко близък е бил Кътбърт с Аделиша? — попита Ранулф. — Имам предвид — вдигна рамене той, — някои свещеници си имат любовници, държанки.
— Не знам. — Кралят изглеждаше объркан. — Аделиша публично осъди това, което се бе случило. Тя непрестанно отстояваше невинността на брат си и заяви, че ще прекара живота си в пост и молитва, та дано Бог накрая да въздаде истинско правосъдие. И така до вчера. — Едуард се отблъсна от масата, стана и се протегна, после отиде до прозореца, бутна назад капаците и се загледа в нощта. — Вчера беше време за жътва, тъй като явно миналото не е било погребано достатъчно дълбоко. В Нюгейт хората на Хюбърт Монаха решиха, че разбойниците, водени от Джайлс Уолдън, ще станат свидетели на Короната в замяна на пълно опрощение. Това доведе до бунта. По-късно през същия ден Игнасио Инглийт, секретарят на Ившам, пиел и блудствал в „Утехата на Батшеба“, близо до Куинсхийт — видяхте какво му се случи. В същата тази вечер, може би същият убиец, се е промъкнал по стъпалата към подземието под параклиса на покойниците, тук, в „Сион“. По някакъв начин е успял да мине покрай брат Кътбърт и неговото куче-пазач, Огадон, убедил е Ившам да вдигне резето на вратата си, влязъл е и е прерязал гърлото на някогашния съдия. На тръгване убиецът по някакъв необясним начин е успял да спусне вътрешното резе зад себе си. Истинска мистерия, поради което — кралят се обърна и посочи Корбет — те призовах тук: да я разгадаеш, да откриеш истината…
3