— Значи ти не знаеш нищо за него или за причината за неговото падение?
— Съвсем нищо. Понякога долавях, че от него се излъчваше силен аромат на парфюм. Сигурна съм, че Бонифас посещаваше изискани дами в този град, в богатите, окичени с гоблени зали на техния позлатен свят.
— А ти?
— Аз бях оставена най-вече на самата себе си. Оправях се сама. Имах си шиенето, някои книги, неколцина приятели, и разбира се, отец Тънстол. Той ме покани в енорийския съвет и ме помоли да се грижа за светите одежди, за олтарните покривки и всички драперии в църквата. — Усмивка преобрази лицето й, разкраси го и го подмлади. — Знам какво си мислиш, служителю. Не, аз не бях негова любовница, не бях негова държанка. Бях негов приятел; той ми беше като брат. Разговаряхме, четяхме, разхождахме се, смеехме се заедно, докато мракът не се спусна в онзи ужасен юнски следобед преди двадесет години. Бях в стаята си. Един от енориашите на отец Тънстол се втурна вътре разгорещен и разтревожен и ми съобщи, че Бонифас е потърсил убежище в „Сейнт Ботълф“. Беше обвинен в някакво гнусно злодеяние, престъпление, наказуемо с обесване, и кралският съдия Уолтър Ившам беше твърдо решен да го залови. Не бях на себе си, сякаш сънувах кошмар посред бял ден. Отидох до църквата, но Ившам изгаряше от ярост срещу Бонифас, беше се разпалил като адските огньове и не ми позволи да го видя. Върна ме обратно. Аз го умолявах, но сърцето му, ако изобщо имаше такова, беше кораво като камък. Когато се върнах на следващия ден, Ившам беше поомекнал малко. Поиска ми някакъв знак, който да може да покаже на брат ми. Аз му дадох един пръстен, подарък от майка ми. Ившам трябва да го е предал на Бонифас. Никога не видях повече нито пръстена, нито брат си.
Тя замълча, сведе глава и раменете й се разтресоха.
Корбет се вгледа в прозореца, който обрамчваше тази картина на нещастието. Аделиша си поплака, после вдигна мокрото си от сълзи лице.
— Два дни по-късно чух, че Бонифас е изчезнал — тя вдигна облечените си в ръкавици ръце, с увита около пръстите броеница. — Кълна се във всичко свято, не знам какво се е случило с него.
— А Ившам?
— Той не беше на себе си от ярост. Дойде в дома ми заедно с верния си слуга Инглийт. Тормозиха ме и ме заплашваха с всевъзможни мъчения и наказания. Твърдяха, че знам нещо — гласът й притихна. — А аз не знаех. По същия начин постъпиха и с отец Тънстол. Когато Ившам научи, че сме приятели, връхлетя отново, като лятна буря, със заплахите си и с жестокия си сарказъм. След известно време прие факта, че Бонифас е изчезнал и ни остави на мира, но вече ни беше прекършил.
— И все пак твоят брат ти е оставил съобщение, в което отстоява своята невинност.
— Да, да, остави — Аделиша се отдръпна от прозореца. Корбет чу как тя влезе навътре, как изскърца капака на някакъв сандък, който после се затвори с трясък. Тя се върна до прозореца и му подаде малък свитък.
— Ето — каза тя, — това ми е спомен. Искам да го прочетеш. Добрият Бог отговори на молитвата ми.
— Каква молитва?
— Когато Ившам приключи с нас и осъзна, че Бонифас никога няма да се върне, отец Тънстол се беше превърнал в развалина. На мен животът ми беше дотегнал. Дадох тържествен обет да прекарам остатъка от дните си в отшелничество. Молех Бог за една-едничка милост, преди да умра. — Тя си пое дълбоко дъх. — Исках истината. Исках брат ми да бъде оневинен. Ето за това бяха моите пости и молитви. Молих Господ да изпрати Своя ангел, и ето, сега Той го направи. Изпрати теб!
Корбет я погледна изненадано.
— Ние сме склонни да си представяме, че ангелите идват в лъчи от светлина. Не, те идват и в плът и в кръв. О, да, аз говорих с брат Кътбърт и точно заради това той беше толкова искрен и честен с теб. Часът удари. Моля те, прочети това, което ти дадох.
Корбет се чудеше доколко искрена е тази странна двойка в действителност. Отговорите им бяха твърде добре подготвени. Бе сигурен, че те му казват само полуистини, но защо? Той въздъхна. Този въпрос трябваше да почака. Разви шумолящия, изпомачкан и пожълтял пергамент, лъснал от докосванията през годините. Черните букви бяха ясни и отчетливи, почеркът — характерен и твърд: Стоя в центъра, невинен, и соча към четирите ъгъла.