Викове и крясъци, трясък на каруци и чаткане на копита заглушаваха молитвите на братството на Царицата Небесна, които се точеха в тържествена процесия с камбана, свещи и кадилници към параклиса на Светата Дева в Сейнт-Мери-ле-Боу. Търговци и членове на градския съвет, все градски големци, натруфени в ярки дрехи от златоткан брокат и кадифе, обточени със скъпи кожи, с охранени вратове и пръсти, блестящи от скъпоценности, се шляеха подръка със своите закръглени, богато облечени съпруги. Разпоредителите на пазара с крясъци предупреждаваха, че продажбата на въглища в чували, които тежат по-малко от осем бушела, е забранена. Стопаните на „Сейнт Дънстан“66, водени от един брат от Ордена на власеницата, прекарваха през пръсти молитвените си броеници, докато отиваха на свето поклонение в „Сейнт Пол“, за да се помолят на гроба на родителите на Томас-а-Бекет67. Група рицари, съпровождани от своите оръженосци, с ярко избродирани вимпели, блестящи на ослепителната сутрешна светлина, си проправяха път към арената за турнири в Смитфийлд. Вехтошари, теглещи ръчните си колички, отрупани с камари от стари дрехи, ги обсипваха с обиди, докато се опитваха да проврат возилата си напред. Предприемчиви и енергични амбулантни търговци вече се бяха вмъкнали сред тълпата бедняци, предлагайки мухлясал хляб, гранясало свинско, лигаво телешко, изветряла бира и скапана риба на онези, които бяха достатъчно гладни, за да ядат такава храна. Разказвачът на приказки наблюдаваше всичко това и безмълвно се наслаждаваше, защото знаеше, че цялата тази врява и суматоха ще му помогнат да прикрие убийствения си план.
Камбаната на една от кулите на Нюгейт заби и безделниците се струпаха по-плътно около голямата порта. Тя се отвори и разбойническите главатари важно и наперено излязоха навън под аплодисментите и приветствените викове на своите вече доста оредели последователи. Уолдън беше истински гигант, с рошава посивяла коса и рунтава брада. Беше облечен в жакет от жълтеникавокафяв дамаск68, зелен панталон и солидни касти леки ботуши. Хюбърт Монаха, с плешива глава и бръснато лице, целият лъщящ от нарда69, с който се бе намазал, изглеждаше до него като мъниче. Той бе облечен в дълго бяло расо, на което дължеше прякора си; пълничките му крака, топлени от вълнени чорапи, бяха напъхани в здрави обуща с дебели подметки. Новината за това, че тези двама негодници, като Пилат и Ирод, се бяха договорили за дълготраен мир, вече се бе разнесла около затвора. Двамата главатари отпиха по една дълбока глътка от предложния им мях с вино, размениха целувката на мира и вдигнали ръце за приветствие, се упътиха към приятния сумрак на „Ангелския поздрав“. Всъщност не се случи нищо особено. Порядъчните граждани и честните търговци не обърнаха почти никакво внимание на разбойниците, а техните последователи, посрещани с крясъци и проклятия, започнаха да се оттеглят.
Разказвачът на приказки наблюдаваше и криеше усмивката си под качулката си. Той намести маската си, слезе от пиедестала и, стиснат здраво торбата си под плаща, нехайно закрачи към кръчмата. Погледна към бъчвите в дъното на общото помещение на кръчмата, покрити с одялани греди, които служеха за тезгях. Над него, в мрежи, окачени на варакосаните мертеци, висяха сплитки лук, сирене и бекон, и излъчваха вкусен аромат, който изпълваше устата със слюнка. Залата беше просторна, а тесните й, покрити с рогови пластини прозорци70 и множеството свещници и маслени лампи, осигуряваха известна светлина, макар сенките да бяха достатъчно дълбоки, за да можеш да се скриеш в тях.
66
Манастир и църква на името на кентърбърийски архиепископ (909–988), борил се за подобряване морала ни духовенството и народа, покровител на ковачи и ювелири. Веднъж той подковал дявола така болезнено, че той обещал никога да не се появява на място, на което има подкова, оттам идва поверието, че подковата пази от злини и беди. — Б.пр.
67
Томас Бекет (1118–1170), архиепископ на Кентърбъри от 1162 до трагичната си гибел; бива убит от последователите на краля в кентърбърийската катедрала, заради острия си конфликт с Короната за привилегиите на духовенството; почитан като светец и от англиканската и от католическата църква. — Б.пр.
70
Този вид „стъкла“ се получавали от сварени във вода рога. Роговото вещество ставало по-прозрачно и омеквало, което давало възможност да се формова в пластини. — Б.пр.