1
Botleas: престъпление, което е толкова сериозно, че не може да бъде опростено срещу финансово обезщетение
— Лъкове напред, стрели на тетивата! — Ранулф-ат-Нюгейт, старши писар в канцеларията на Зеления печат, вдигна меча си и се загледа през ширналото се на всички страни гробище, което опасваше древната църква „Сейнт Ботълф“ в Крипългейт, в Сити19, самото сърце на Лондон. Ранулф беше в ризница, въоръжен, с броня и шлем. В едната си ръка държеше ромбовиден щит, вдигнат срещу въоръжените с лъкове мъже, надничащи от тесните като амбразури прозоречни процепи на кулата на „Сейнт Ботълф“. Масивният квадратен донжон20 се извисяваше над гробището и се бе оказал идеално убежище за извергите, избягали от близкия Нюгейт. Ранулф се чувстваше изтощен. Плетената ризница беше много тежка, раменете го боляха и студеният утринен вятър вледеняваше потното му тяло. Беше нахлупил плътно върху главата си шлема с широкия предпазител за носа и кожата под късо подстриганата червена коса го сърбеше. Той погледна към своя господар — сър Хю Корбет, Пазителя на Тайния печат, въоръжен по подобен начин, макар че все още не си беше надянал шлема. Мургавото лице на Корбет беше изпито, тъмни сенки ограждаха дълбоко разположените му очи, а в черната му коса проблясваха сребърни нишки. Беше толкова прогизнал от пот, че бе смъкнал плетената метална качулка на ризницата, без да откъсва съсредоточения си поглед от църквата.
— Сър Хю, по твоя команда?
Корбет стисна меча си и огледа мястото, което доскоро беше гробище на „Сейнт Ботълф“, а сега се бе превърнало в бойно поле. Навсякъде имаше проснати мъртъвци, покрити с грубо зебло, което скриваше грозните рани от брадви и мечове по лицата, вратовете, шиите, гърдите и коремите им. Корбет затвори очи и зашепна заупокойна молитва за загиналите. Той не трябваше да бъде тук, в тази кланица. В това мъгливо утро трябваше да си бъде в своето имение в Лейтън, да седи в кабинета си с любимите си книги или да се разхожда навън с лейди Мейв. Отвори очи и се взря в уелските стрелци в кафяви тесни панталони и зелени сукнени жакети, сега покрити с кралски табарди21 в синьо, червено и златно.
— Стрелци, по моя команда! — извика той.
Те се приведоха напред, опънали големи бойни лъкове; брадатите им лица под леките стоманени шлемове бяха напрегнати и бдителни. Зад редицата на стрелците бе поставена каруца с огромна купчина от слама, напоена с масло, в очакване да бъде запалена. Иззад стените на гробището долиташе приглушената глъч на лондонските жители, които се бяха струпали да наблюдават този страховит сблъсък на живот и смърт, достигнал до кървавия си апогей.
— Сър Хю, сър Хю Корбет? — повика го ясен глас.
Корбет свали меча си и изпъшка, като видя, че отец Джон, викарият на енорията, си проправя път към него през струпаните стрелци с разпятие в ръце.
— Сър Хю, моля те да почакаш! — Отец Джон стисна по-здраво дървеното разпятие и коленичи пред Пазителя на кралския Таен печат. — Умолявам те — той вдигна небръснатото си лице. То беше слабо и измъчено, зелените му очи бяха зачервени. — Стига вече с това. Нека поговоря с тези престъпници — той замълча и прокара ръка през остриганата си руса коса. Корбет забеляза, че тонзурата му е спретнато обръсната и по ивицата коса около широкото му чело има наниз от капки пот, а набраздените му бузи са изцапани с прах.
— Отче — Корбет се поклони леко, но го погледна прямо и категорично, — огледай се наоколо. Шестнадесет мъртви тук, а в църквата и повече. Вашите хора са жестоко избити. Тези престъпници са осъдени негодници, бунтовници, които са избягали от Нюгейт. Те са клали неведнъж, не само тук, но и вчера, в Чийпсайд, по улиците на Крипългейт, и още къде ли не. Освен това с тях има и жени, които са похитили — той преглътна мъчително. — Поне писъците им вече спряха. Сега църквата е обградена и трябва да бъде щурмувана — той видя сълзи в очите на отец Джон. — Разбирам — прошепна Корбет. — Преживяваш трудни времена. Падението на твоя баща…
— Баща ми няма нищо общо с това.
— Не съм съгласен — изсъска Корбет и гласът му стана по-суров. — Твоят баща може да има и много общо с това. Моите нареждания са категорични. Сър Ралф Сандуик вече е овладял Нюгейт. Аз ще щурмувам църквата, твоята църква, и ще сложа край на този кървав хаос.
19
Сити е историческото сърце на Лондон, построен още от римляните на територия приблизително от 1 квадратна миля (другото название на Сити е „квадратната миля“). Сити е средище на най-старата местна демократична власт в Англия. През 12 в. с подписването на Магна Харта крал Джон дава на гражданите на Сити правото да си избират свой собствен кмет и утвърждава свободите на гилдиите. Така още от Средновековието Сити става център не само на кралската власт, но и на деловата активност на различните търговски и занаятчийски гилдии. — Б.пр.
21
Къса дреха без ръкави, носена от рицарите върху бронята. Когато Едуард Първи покорява Уелс, уелсците от завладените от английския крал територии преминали на служба в английската армия, и затова започнали да носят и английска кралска униформа, включваща такива табарди. — Б.пр.