— Това ли е всичко, което открихте? — попита го.
— Да, сър, докато правех сутрешната си обиколка. Бе много тихо, както обикновено, нищо освен котки, плъхове и тук-там някой случаен пиян моряк с проститутка. Отначало помислих, че очите ме лъжат. Просто го видях, плащът му се вееше, тялото се поклащаше на речния вятър и дойдох насам.
Корбет се опита да не гледа ужасяващото лице на Флешнър. Той откачи забодения на плаща му пергамент и се взря в познатите думи, надраскани със синьо-зелено мастило: Mysterium Rei — Мистерията на случая. Пъхна листчето в кесията си, после се изправи и тръгна към жените. Те представляваха тъжна гледка — увити в тежки плащове, с качулки, пазещи бледите им лица от хапещия речен вятър. Всички се опитваха да утешат мистрес Флешнър, жена с простичко, грозновато лице, чиито зачервени очи все още бяха пълни с ужаса, обзел я при новината за внезапната, жестока смърт на съпруга й. Корбет хвана облечената й в ръкавица ръка. Когато се представи и поднесе съболезнованията си, мистрес Флешнър рязко издърпа ръката си.
— Сър, кралските служители никога не са ни носили нищо добро, нито на мен, нито на близките ми.
— Мистрес, съжалявам да чуя това. Какво имаш предвид?
— Ившам. — Жената сякаш изплю името му. — Откакто той за първи път посети нашия дом, Майлс вече не беше същият.
— Кога беше това?
Мистрес Флешнър преглътна мъчително, докосвайки леко очите си.
— Преди години, когато низостта на Ившам все още не бе разцъфтяла. Той ни посещаваше често. Не, сър, не знам защо. Майлс така и не ми каза. Опитвах се да разбера, но той нищо не казваше, а и защо трябваше да се тревожа? Скоро след това напусна службата си на коронер. Аз бях доволна, нямаше повече огледи на трупове, измъкнати от реката или на злодейски убити хора. Можеше да прекарва повече време с мен. Беше доволен да работи като енорийски писар на „Сейнт Ботълф“. Мислех, че именно там е бил нощес. Знаех, че е с отец Джон. Трябваше да го успокои и да се погрижи за него. Мислех, че след това ще си дойде направо в къщи или ще ми изпрати съобщение, но, о, не, и сега… — Тя избухна в сълзи и тръгна обратно към жените.
Корбет й се поклони и отиде до пристава, който беше организирал вдигането на трупа заедно с присъединили се към него колеги. Той гледаше как увиват жалките останки на Майлс Флешнър, поставят ги на импровизирана носилка и ги покриват с парче грубо зебло. Приставите си бъбреха, че Флешнър е бил убит от разбойник, който за присмех е окачил жертвата на желязната скоба. Корбет знаеше, че нещата стоят другояче, но защо бе станало така? Какво общо имаше Флешнър с останалите мъртви? Той погледна отново към мистрес Флешнър, все така отрупвана с грижи и внимание от другите жени. Всички те заедно щяха да придружат останките на съпруга й до стаята за покойници в най-близката църква. Той погледна зад тях, към стелещата се над реката мъгла. Куинсхийт се съживявате. Тук-там се мяркаха хора, чуваха се откъслечни крясъци, тракане на ръчна количка, тропот на каруца. Скоро градът щеше да се събуди. Той чу ридание и погледна със съчувствие към мистрес Флешнър, която коленичи и постави ръце върху покритото тяло на съпруга си. Припомни си думите й. Дали Флешнър беше убит не заради това, че е имал някакви връзки със „Сейнт Ботълф“, а защото някога е бил коронер в Крипългейт? Това ли беше причината? Направил ли беше убиецът дългоочакваната грешка?
Корбет огледа приставите и си избра най-младия, буден и енергичен момък. Дръпна го настрани от останалите и му подаде отливка от печата си и една монета, после сложи ръка на рамото му.
— Името ти?
— Джон, сър, Джон-ат-Сомърхил.
— Добре, Джон-ат-Сомърхил — усмихна се Корбет, — искам да запомниш следното. — Той стисна ръката на пристава. — Вземи лодка до Уестминстър. Ако някой страж или пазач там се опита да те спре, покажи му този печат. Търси Ранулф-ат-Нюгейт, служител в съдебната канцелария на Зеления печат. — Той накара пристава да повтори името на Ранулф и наименованието на канцеларията. — Ще го завариш на работа. Покажи му печата и му кажи да отиде в архива на Гилдхол. Трябва да поиска всички коронерски регистри от времето, когато мастър Майлс Флешнър е бил коронер в Крипългейт. Разбра ли всичко?
Той накара младежа да повтори казаното и след като остана доволен, го пусна да върви.
След това Корбет се сбогува с останалите и тръгна обратно по пътеката, водеща към Чийпсайд. Предишната вечер Ранулф беше преровил съдебните архиви и беше открил, че вдовицата на търговеца, арестуван с Бонифас в Съдърк, все още живее в прекрасното градско имение на Милк Стрийт в Чийпсайд. Тя сигурно знаеше нещо. Макар да бе гладен и небръснат, Корбет се чувстваше въодушевен и почти щастлив. Убийството на Флешнър, мислеше си той, беше един ход напред по тази убийствена шахматна дъска, защото отваряше врата към други пътища. Корбет бе твърдо решен да тръгне по тях.