Той се огледа наоколо. Градът се разбуждаше. Проститутки и сводници, пияници и шарлатани, всички нощни твари бяха изчезнали в мрака. Вратите се отваряха, фенерите се гасяха, нощните ведра се изпразваха в отточните канавки, минаващи през средата на улицата. Чираци и слугини със сънени лица тичаха да донесат вода, да купят мляко от млекарите или бързаха през сумрачните улички към хлебарите и гостилниците, където фурните и пещите вече бяха запалени. Букет от миризми се просмукваше във влажния, мъглив утринен въздух. Биеха камбани. Каруци и ръчни колички се движеха напред-назад. Ревяха магарета, цвилеха коне. Хората си подвикваха поздрави. Стражите бяха подбрали група нощни птици, пияници и проститутки, нарушили нощния час, и ги водеха като стадо към стегите96. Камбаните на „Сейнт Пол“ удариха за литургия. Корбет реши да присъства. Мина през голямата порта, прекоси шумното убежище на престъпниците, успели да прехвърлят високите стени и да се измъкнат на косъм от настървено преследващите ги пристави и наемните ловци на хора, обявени извън закона. При Големия кръст в центъра на гробището градският глашатай обявяваше, че ъгълът на улица Лотбъри, където бил екзекутиран някакъв шотландски предател, не бил нито свято място, нито храм, нито светилище на мъченик. Бесилката, ревеше с пълно гърло глашатаят, била изгорена, а каруци щели да стоварят купища боклук на мястото. На всеки гражданин, който продължавал да упорства и да тачи това място като свещено, щяло да се гледа като на лишен от покровителството на Короната и на Светата Майка, Църквата.
Корбет влезе през вратата „Si Quis“97, където бяха започнали да се събират правници и писари, защото нефът на „Сейнт Пол“ беше по-скоро място за делови срещи, отколкото дом за молитва. Църквата беше сумрачна, осветявана от променливите проблясъци, хвърляни от танцуващите пламъци на факли и свещи. Корбет отиде под резбованата олтарна преграда, с голото, неукрасено изображение на разпнатия Христос. Литургията започваше. Той коленичи до една колона и се загледа в стария свещеник, който разказваше за драматичните събития, съпровождащи мъките и смъртта на Христа. Евангелието минаваше от ръка на ръка, за да може всеки да го целуне, преди да приеме причастието. Корбет се опита да се съсредоточи върху литургията, но спомените, образите и откъсите от разговорите се въртяха из уморения му ум, изостряйки раздразнението му от настоящата задача. Веднага щом службата свърши, той си тръгна и закуси в малка гостилница с пай, пълен с прясно кълцано месо и се подкрепи с чаша вино, което стопли стомаха му, после тръгна бавно през пъстрата тълпа към Милк Стрийт.
10
Embracery: корупция на обществен служител
Все още бе рано. Пазарният рог всеки миг щеше да изсвири и търговците бързаха да подредят сергиите и магазинчетата си. Докато се хлъзгаше и залиташе по заледената пътека, Корбет реши, че вдовицата на търговеца, лейди Айдола, по всяка вероятност няма да е готова да го приеме, затова продължи по пътя към Крипългейт, през тесните улички, докато стигна до голямата покрита порта на „Сейнт Ботълф“. Мрачната църковна кула беше надвиснала над обвитото в призрачна мъгла гробище, осеяно с древни тисови дървета, които извиваха и преплитаха клоните си, протягайки ги над безбройни гробници и гробове, чиито потрошени надгробни плочи и кръстове свидетелстваха за отдавна забравени мъртви. Голямата парадна врата на църквата беше заключена и залостена, стъпалата, водещи към нея, бяха почернели и целите в кървави петна от свирепата битка, която се бе разразила наскоро тук. Корбет тръгна покрай северната стена, мина през отворената малка странична вратичка и стигна до двуетажната свещеническа къща. Входната й врата, стара и изцапана с катран, висеше леко открехната на кожените си панти.
— Отец Джон! — извика Корбет. Не последва никакъв отговор. Той влезе в настланата с каменни плочи кухня и в помещението за миене, спретнато подредени, със старателно изтъркана маса, прости скамейки и шкафове, гърнета, натрупани по полиците над пещта. Беше много студено, мангалът и малката печка бяха пълни с изстинала сива пепел.
96
Приспособления, подобни на менгемета, използвани за наказания на дребни нарушители, които били пристягани за краката, ръцете или шията за определено време. — Б.пр.
97
„Ако някой“ (лат.) — така се наричала вратата в храма, през която минават тези, които ще се посветят на религиозния орден, названието идва от началото на стандартното за такива случаи съобщение за лицето, което ще бъде посветено, изпратено до всички, които имат отношения към това, и биха могли да възразят. — Б.пр.