— Отец Джон? — Корбет влезе в едно помещение, което сигурно беше дневната — просторна стая, с варосани в бяло стени, украсени с разпятие и разноцветни драперии. В дъното имаше писалище и стол; над тях бяха окачени полици, пълни с книги с кожени подвързии. Един пулт за четене, висок шкаф и няколко малки ракли и сандъчета бяха единствената друга мебелировка. Той отново повика свещеника по име, после се изкачи по стълбите, намиращи се в ъгъла на помещението и бутна вратата на горната им площадка.
Отец Джон седеше на единия край на леглото си, наполовина облечен, стиснал главата си в ръце. Той вдигна замътен поглед към Корбет при влизането му. Стаята вонеше на спарена пот и вино. Корбет забеляза каната на малката масичка до леглото. Светлината беше слаба, капаците на прозореца бяха затворени. Той отиде до него и го отвори, после взе рогов фенер от резбования шкаф под прозоречния перваз и застана над свещеника. Отец Джон го загледа безизразно. Беше в окаяно състояние, мръсен и небръснат, с изцапани от вино устни.
— Знам, кралски служителю — каза той завалено. — Един пристав дойде тук, голям грубиян, дрънкаше нещо за това, че клетият Флешнър бил мъртъв, обесен като плъх в Куинсхийт. — Той се изправи с клатушкане, дъхът му тежко лъхаше на вино. — Не мога да остана тук, никога няма да се върна. — Той разтърка очи и се вторачи в Корбет. — Защо си дошъл? — попита той.
— Заради клетия Флешнър, както ти сам каза. Какво се случи вчера?
— Почти нищо — измънка свещеникът. — Тръгнахме си от Уестминстър. Флешнър ме доведе тук. Сложи ме да си легна. Помолих го да добави малко успокоителна отвара във виното ми и заспах дълбоко. Събудих се посред нощ, премръзнал от студ. Взех си още вино, изпих го и заспах отново, и спах, докато дойде приставът.
— Какво ще правиш сега?
— Сър Хю, смятам да изляза и да си напълня стомаха с хубава храна. След това ще потърся бръснар в някое топло, уютно местенце. Той ще ме избръсне и ще ме подстриже. Ще се върна тук, ще си приготвя багажа, ще си взема книгите и после ще отида да помоля за подслон в абатството „Сион“, както направи моят покоен, неоплакан баща.
— Чуй ме — каза Корбет. — Флешнър откри главите на твоята мащеха и на нейния иконом в кръщелния купел в задната част на твоята църква. Защо мислиш, че са били поставени точно там?
— Не знам — промърмори свещеникът. — Наистина не знам.
— И защо убиецът е трябвало да убие Флешнър и да остави посланието с демоничния си присмех? Какво общо има Флешнър със събитията отпреди двадесет години?
— Сър Хю, сър Хю — заплака като дете отец Джон. — Оставете ме да отида в „Сион“. Оставете ме да си почина, оставете ме да помисля, после… — Той млъкна и остана с отворена уста, стреснат от шума, който се чу отдолу.
Корбет притисна пръст към устните на свещеника, после разкопча плаща си и изтегли и меча, и камата си. През полуотворената врата зърна как някакъв силует премина в подножието на стълбите. Втурна се навън и затича надолу по стълбата. Натрапникът побягна, но се спъна в прага на кухнята, просна се на земята, изви се и посегна към камата си. Корбет го изпревари, застана над него и притисна върха на меча си към гърдите му. Наведе се и отметна качулката и шала, скриващи лицето на мъжа.
— Охо, Калугерицата! Промъкваш се като крадец в къщата на отец Джон, а? — Той направи знак с меча си на натрапника да се изправи. Калугерицата се подчини, изправи се с усилие на крака, но този път по лицето и в очите му не се четеше обичайната веселост.
— Като крадец! — повтори Корбет, чувайки, че отец Джон слиза по стълбите зад него. — Какво правиш тук?
— Чух глашатаят в Чийпсайд да обявява, че мастър Флешнър е бил намерен обесен в Куинсхийт. Казах си, че трябва да навестя отец Джон, за да видя дали има нещо, което да мога да направя.
— Има ли, отец Джон? — попита Корбет през рамо. Свещеникът дойде до него и се усмихна на натрапника. Корбет се зачуди дали между тези двамата не се е завързало приятелство. — Отец Джон? — рязко каза той.
— Може да ми помогне да приготвя багажа си. Както казах, сър Хю, трябва да се нахраня, да се измия, да се избръсна и да отида в манастира „Сион“. Не е престъпление да се влезе в дома на свещеник, за да се помогне на приятел.
— Приятели ли сте с отец Джон?
— След бунта в Нюгейт — Калугерицата посочи към църквата, — когато бях арестуван по погрешка, дойдох тук. Отец Джон беше много любезен. Имам дълг към него и искам да му се отплатя.