— В такъв случай, господа, ви оставям. Все пак — Корбет потупа Калугерицата по рамото с меча си, — не напускай жилището си в този град. Ако изпратя за теб или те посетя, трябва да си тук.
Калугерицата вече беше възвърнал самообладанието си и безгрижно вдигна рамене, а Корбет напусна „Сейнт Ботълф“ и отново се отправи към Милк Стрийт. Там сарачи продаваха юзди и други конски принадлежности, и един от тях му показа къщата на госпожа Айдола. Корбет почука на вратата и една слугиня му отвори. Той й показа печата си и поиска да влезе. Слугинята понечи да възрази, но той се приближи и я докосна под брадичката.
— Не се притеснявай, хубавице — прошепна й, — дошъл съм по кралски дела. Трябва да видя госпожа Айдола веднага, така че не желая да ми се казва, че тя е заета някъде другаде или че е на пазар. Утрото е студено. Сигурен съм, че е в стаята си.
След малко беше отведен нагоре по стълбите в хубава, изящно обзаведена стая. Долната половина на стените беше покрита с лъскава ламперия; над нея висяха хералдически емблеми, бродирани гоблени, триптихи и картини. Тук имаше полирани диванчета, кресла и ниски столчета, носеше се аромат на билки, поръсени върху големия дънер, който пращеше в огнището. Айдола, властна и надменна стара жена, седеше в подобно на трон кресло, увита в топли одежди, топлейки крака на огъня. Отпиваше от бокал с греяно вино, а в скута й имаше сребърен поднос с бонбони. Тя изгледа Корбет от горе до долу, изслуша представянето му и му посочи малкото столче до себе си.
— Е, сър Хю, чувала съм за теб. Защо си тук? — Умните й, блестящи като черни копчета очи разучаваха лицето му. — Изглеждаш ми уморен и премръзнал. Ял ли си?
Корбет се усмихна и кимна.
— Искаш ли малко вино?
Той поклати глава.
— Добре тогава, кралски служителю, каква работа те води насам? О, между другото… — Тя пъхна един бонбон в устата си и сръбна шумно от бокала. — Очаквам и други посетители.
— Лейди Айдола, няма да те задържам дълго. Била си омъжена за търговеца Адам Чантойс; мисля, че си запозната с неговата история.
— Нека ти кажа нещо, кралски служителю — намести се по-удобно тя. — Аз седя тук и прехвърлям спомените си. О, да, знам всичко за своя покоен съпруг и… как да кажа… за сделките му с краля.
— А какви бяха те?
— Мастър Чантойс първо е бил женен за лейди Алис, дъщеря на сър Уолтър Плъмптън. Лейди Алис е произхождала от богата фамилия; била е добре образована, но е имала морал на улична котка. Донесла на съпруга ми голяма зестра. Той мислел, че църковната церемония, свързването на ръцете и клетвата във вечна любов означават, че лейди Алис ще промени поведението си, но тя така и не го направила. Нямало млад мъж в Чийпсайд, който да не е споделил леглото й — стига да й хванел окото. Моят съпруг се примирявал с това развратно поведение в продължение на цели пет години. Не го дарила със син. Той подозирал, че тя взима някакви лекове или отвари, за да предотврати зачеване. Вече обмислял да поиска анулиране на брака си от Църквата. Разбира се, семейството на лейди Алис било много влиятелно и щяло да се съпротивлява срещу такъв удар по тяхната чест, а същевременно мастър Чантойс бил уведомен от адвокат по църковно право, че няма основания за анулиране. Годините минавали. Както се очаквало, любовта между тях се превърнала в дълбока, тлееща ненавист. Съпругът ми решил да отиде в Саутхемптън по работа. Докато отсъствал, някакви улични бандити нападнали съпругата му и я убили.
— Но това не е истината — заяви Корбет. — Съпругът ти се е свързал с убиец, наемен, професионален убиец, познат с прозвището Мистериум. Те са се договорили лейди Алис да бъде убита, докато мастър Чантойс отсъства от града по работа. Това било изпълнено. После Мистериум си поискал заплащането. Съпругът ти получил указания да отиде в една кръчма, в „Либер Албус“ в Съдърк, и да носи кървавите пари със себе си. Обаче нито съпругът ти, нито Мистериум са си давали сметка, че са наблюдавани от Уолтър Ившам. — Айдола изсумтя, а Корбет замълча за миг. — Познаваш ли Уолтър Ившам?
— Знаех за него, сър, и чух какво се е случило. Ившам си е получил заслуженото — да изпадне в немилост, да бъде уволнен и убит, всичко това е напълно заслужено.
— Защо, мистрес?
— Той е унищожил съпруга ми. Ако не е бил негова светлост кралят, мастър Чантойс е щял да свърши дните си на общата бесилка в Смитфийлд.
— Ившам просто си е изпълнявал задълженията.
— Това му е доставяло наслада.