— Какво ти е разказвал съпругът ти за тези събития?
— Аз се ожених за съпруга си година след смъртта на лейди Алис. Той беше все още много преуспяващ и изгаряше от желание да започне нов живот. Приех предложението му. Мислех, че ще мога да го направя щастлив.
— И направи ли го?
— Ние бяхме по-скоро приятели, отколкото любовници, връзката ни почиваше на солидната основа на верността и здравия разум. Съпругът ми обаче е бил съсипан от разкритията на Ившам, и разбира се, е трябвало да признае истината. Да, той наистина е участвал в убийството на първата си съпруга. През последната година на живота си започна да ми разказва какво точно се е случило. Ще говоря по-скоро за него, отколкото за множеството грехове на лейди Алис. Тя се е представила пред Бога и може сама да отговаря за себе си. Моят съпруг е бил отчаяно нещастен с нея. Той получил писмо, което някой му пъхнал в ръката, и в което се казвало, че неговият враг е враг и на анонимния изпращач, и че ако съпругът ми иска, този враг повече няма да съществува. На края на парчето пергамент имало упътване към „Сейнт Пол“, с две цифри. Съпругът ми беше търговец и е знаел много добре какво означавало това: голямата дъска, висяща в катедралата. Публично опозорен от съпругата си като рогоносец, мастър Чантойс решава да се отърве от нея. Поставил името й в упоменатото квадратче на дъската и скоро след това получил съобщение.
— Как е било доставено?
— Отново някой му го пъхнал в ръката. Сър Хю, ти си кралски служител. Знаеш как става. Съпругът ми беше член на Гилдхол; хората непрекъснато му връчваха молби, жалби, също както на теб; този път парчето пергамент съдържало само едно име: лейди Алис. Ако съпругът ми се съгласял, за потвърждение трябвало да постави листчето с името й в уговореното квадратче на дъската в „Сейнт Пол“. И той го направил. О, да — лейди Айдола насочи пръст към него, — той наистина е имал работа в Гилдията на търговците на вълна в Саутхемптън, и по време на отсъствието му лейди Алис явно е била нападната на улицата и убита. Когато се върнал в Лондон, той получил ново съобщение, пак с упътване към „Сейнт Пол“. Когато отишъл там, намерил бележка, указваща точна сума пари, време и място, на което да ги остави. Съпругът ми, да си го кажем направо, бил много облекчен, че се е отървал от лейди Алис. И така, той отишъл в Съдърк и зачакал в онази кръчма.
— Познал ли е някой, когато се озовал там?
— Не, никого. По едно време влязъл Бонифас Ипгрейв, човекът, който по-късно бе обвинен, че е Мистериум. Изглежда, че той…
Корбет вдигна ръка.
— Лейди Айдола, ще те помоля да бъдеш по-конкретна. Какво точно ти каза твоят съпруг за него?
— Разбира се, че ще бъда конкретна! — сопна се тя. — Според съпруга ми Бонифас Ипгрейв изглеждал много объркан, озъртал се с ръка на камата си. И току поглеждал в някакво парче пергамент. Съпругът ми се запитал дали той не е Мистериум, но точно тогава Ившам, следван от помощника си Инглийт и от другите, нахлул в кръчмата. Съпругът ми и Бонифас били хванати. Адам не могъл да се защити. В себе си носел онзи къс пергамент и значителна сума в злато.
— А Бонифас Ипгрейв?
— Той изглеждал съвсем стъписан и много изненадан, но тогава…
— Тогава какво?
— Съпругът ми, разбира се, бил не по-малко разстроен. Бил арестуван. Знаел какво бил направил. Заплашвала го бесилка. Погледнал към Ипгрейв, но точно в този момент Ившам го бил дръпнал настрани и задълбочено обсъждал нещо с него. Всички напуснали кръчмата, прекосили Лондонския мост и тръгнали към Чийпсайд. Съпругът ми си дал сметка, че ги водят в Нюгейт. Ившам бил близо до Ипгрейв. Адам ги видял, че спорят, после Ипгрейв явно паднал. Приставите спрели. Тълпата, която гъмжала наоколо им, била враждебно настроена. Точно тогава Ипгрейв избягал.
Съпругът ми бил затворен в Нюгейт. Очаквал да има процес и да го изправят на съд, но получил предложение за помилване. Ако си признаел всичко и разкриел тайните кроежи и интригите, които се плетели в Гилдхол, както и ако заплатял значителна глоба, щял да бъде освободен. Той се съгласил.
— Как е станало това?
— Ившам го посетил в Нюгейт. Хокал го, заплашвал го с изтезания и му казал, че ще му подсигури много бавно обесване в Смитфийлд. После се намесил кралят. На мен ми е ясно, че негова светлост — изрече лейди Айдола с изпълнен със сарказъм глас, — е бил заинтересован да открие как точно е работил Мистериум, а всички ние познаваме краля. — Тя се поклони. — Той се интересува повече от хубавото сребро и ценните сведения, отколкото от това да види някой да увисне на бесилката.