След освобождаването си съпругът ми заживял тихо. Сър Хю, той бе направил огромна грешка, но наистина е бил предизвикан. По-късно отиде на поклонение в Кентърбъри. Всяка година на Велики петък пълзеше до Кръста. Беше се изповядал и бе получил опрощение на греховете си, беше сторил пълно покаяние, но в крайна сметка, беше съсипан човек. Едва през последната година от живота си започна да споделя.
— Лейди Айдола, а той споменавал ли е за нещо необичайно или по-забележимо, което да се е случило през деня, в който е бил арестуван?
— Да, съпругът ми научил, както впрочем, и всички ние, за Бонифас Ипгрейв: че е потърсил убежище в „Сейнт Ботълф“, и за последвалото му изчезване…
— И?
— Да си го кажем правичката, той не вярваше, че Ипгрейв е Мистериум.
— Защо?
— Помисли, сър Хю. Съпругът ми влиза в кръчмата. Отишъл е, за да плати на убиеца, и носи значителна сума в злато. Бонифас Ипгрейв влиза, но не се държи като непоколебим убиец. Вместо това зяпа наоколо като загубено дете, което не знае защо е там. Наистина, той погледнал към съпруга ми, но после отклонил поглед.
Лейди Айдола се наведе напред, за да си напълни чашата.
Корбет протегна ръце към огъня. Чувстваше се ужасно премръзнал, студът пълзеше по гърба му, чувство на страх терзаеше душата му. Това, което доскоро беше просто подозрение, сега се превръщаше в сигурен факт. Дали грешката не се таеше в самите корени на мистерията? Той затвори очи и се опита да си представи сцената. Ако Бонифас е бил убиецът, защо не е отишъл направо да грабне златото и да избяга? Отвори очи.
— Лейди Айдола, можеш ли да си спомниш как съпругът ти описваше кръчмата — пълна ли е била, или празна?
— О, по това време на предобеда, естествено, е била почти празна. Той забелязал само Бонифас Ипгрейв.
Корбет кимна, бутна назад стола си и се изправи.
— Лейди Айдола, благодаря ти — каза той с лек поклон.
— Изглеждаш объркан, сър Хю.
— Защото съм объркан, мистрес, и единствен Бог може да разчисти хаоса в ума ми.
Корбет връхлетя в Уестминстър като гладен лъв. Отвори стремително вратата на съдебната канцелария и нахлу вътре, стряскайки Ранулф и Чансън.
— Пристигнаха ли вече коронерските регистри? — попита той настойчиво, пляскайки с ръце. — Ранулф, искам ги веднага!
— Сър Хю, получих съобщението ти. Изпратих да ги вземат от Гилдхол, скоро ще пристигнат тук. Оправих се и с Мишока — добави бързо Ранулф. — Той дойде тук да си получи опрощението. Никога не съм виждал по-щастлив човек! Ще си наеме квартира, докато се подготви за връщането си в Сейнт Олбънс.
Корбет насочи пръст към Ранулф.
— Това, което Мишока каза, може би е важно.
— В какъв смисъл, господарю?
— Само смътно подозрение, Ранулф, не повече от перушинка, носена от вятъра. Това, което можем да направим — за да цитираме Писанието, — е да съградим къщата си върху камък.98 Мисля, че намерих този камък. Междувременно — той посочи около себе си, — затопли и освети добре това място. Аз ще отскоча до моята стая. Ще се измия, ще се преоблека и ще сляза в кухните. Уведоми ме, когато коронерските регистри пристигнат; тогава ще започнем.
Часовата свещ99 беше изгоряла с два пръстена, когато Корбет се върна в съдебната канцелария и завари масата си отрупана със свитъци. Те бяха подредени по години от възцаряването на краля. Флешнър беше заемал поста на коронер около десет години преди залавянето на Бонифас Ипгрейв и под името му бяха нанесени доста данни, които даваха кратки, точни сведения за извършени престъпления: дата, място, име на жертвата, вероятен заподозрян и резултат. Корбет и Ранулф преглеждаха по ред регистрите и камбаните на абатството вече отбелязваха падането на мрака, когато Ранулф изведнъж тропна на масата.
— Господарю, виж това!
Корбет се отзова бързо. Ранулф премести маслената лампа, нагласи свитъка и му посочи един пасаж от четири реда, отнасящ се до деня на Сретение Господне през 1280 година: Ема Ившам, съпруга на Уолтър Ившам, кралски служител, била убита от неизвестен извършител, непосредствено след здрачаване, на ъгъла на Амен Корт, докато се връщала от приюта за бедни. Не бяха изброени никакви заподозрени. Корбет затаи дъх. Следващото изречение обясняваше, че компаньонката на Ема, Беатрис, също била с нея; тя очевидно бе избягала, без впоследствие да бъде открита. Заключението на коронера беше, че Ема Ившам „е умряла по-скоро от насилствена смърт, отколкото от естествена“.
98
По Евангелие от Матея, 7:24 „… благоразумен мъж е, който си съгради къщата на камък“. — Б.пр.
99
На свещи с определена дебелина се нанасяли деления, така че всеки отделен участък да изгаря за около час. — Б.пр.