— Ема Ившам — задъхано каза Корбет, — убита при улично нападение, като толкова други, четири години преди Мистериум да бъде разобличен? И тази компаньонка, Беатрис, която сякаш просто е изчезнала? Да не би да е била съучастница в нападението? Или е била отвлечена и по-късно убита?
Ранулф само вдигна вежди.
Корбет едва сдържаше вълнението си. Той отиде при торбите с неговите собствени архиви и извади оттам парчетата пергаменти, иззети от вещите на Бонифас Ипгрейв. Прерови ги и намери онзи лист със списъка с имената: Ема, Фърнивал, Басетлоу и Рискейлс. Подаде го на Ранулф.
— Обърни специално внимание на това. Иди в хазната и в главната канцелария. Кажи на служителите там да спрат всяка друга работа и да проверят в архивите за тези имена. Да издирят всичко, което има нещо общо с тях. След като уредиш това, иди в дома на Ившам в Клодиърс Лейн; поговори с прислугата, със съседите, с всички, с котката, с кучето, с гълъбите.
— Господарю? — Ранулф виждаше, че сър Хю е силно развълнуван и възбуден, както винаги, когато проблемът бе на път да се разнищи.
— Пробвай, проследявай всяка нишка — настоя Корбет, — стар слуга, слугиня, бавачка, всеки, който е познавал Ема Ившам, всеки, който е служил в нейното домакинство преди двадесет и четири години. Все трябва да има някой — каза той замислено.
— А ти, господарю, ще излезеш да поскиташ ли?
— Ранулф, признавам си — Корбет се удари в гърдите с иронично разкаяние, — че съм възбуден и объркан, но също така съм и гладен. Ще отида да хапна и да пийна, ще се оттегля в моята стаичка и ще размишлявам. Събуди ме, когато постигнеш напредък.
Той напусна канцеларията, но вместо да слезе долу, в дворцовите кухни, се вмъкна в изящния, изпълнен с облаци тамянов дим съдебен параклис. Обичаше тази прекрасна стаичка, този изящно обзаведен молитвен дом с тъмна дъбова ламперия, покриваща по-голямата част от стените, с под, настлан с керамични плочи с оригинални мотиви, изобразяващи карта на света, с Йерусалим в самия му център. Пред изрязания от порфир олтар бяха наредени молитвени столове с кадифени възглавнички за коленете, а в центъра му имаше разпятие от чисто злато, заобиколено от двете страни със свещници от същия скъпоценен метал. Над олтара, на фона на разкошен брюжки гоблен, изобразяващ сватбата в Кана Галилейска, пламтеше ярко олтарна лампа от сребро и злато, хвърляща червеникави отблясъци върху инкрустираната със скъпоценни камъни дарохранителница, в която съхраняваха причастието. Корбет се прекръсти, коленичи на един молитвен стол и тихичко запя „Veni Creator Spiritus“ — „Ела, Дух Свети“100. Когато стигна до стиха „Ако ръката Твоя се отдръпне, в човек добро не ще остане, доброто в зло ще се обърне“, той затвори очи. В това, с което щеше да се сблъска, със сигурност нямаше и капка Божия правда, то бе преизпълнено с гнилостта на греха, на покварата, която бе погълнала толкова души през годините. Предстоеше му да влезе в Градината на Черните души, да прекоси Ливадите на убийствата, а там, притаен в сенките, по-тъмни от нощта, дебнеше един истински син на Каин.
Когато свърши молитвата си, Корбет се прекръсти и стана, после отиде до малкия олтар на Пресветата Дева от лявата страна на главния олтар, проста ниша, в която бе поставена статуята на Светата Дева от Уолсингам. Тук той запали три вощеници, за съпругата си и за децата си, прекръсти се при съда със светената вода и тръгна към дворцовите кухни.
Те бяха разположени в цяла група постройки около настлания с калдъръм двор, и в тях винаги кипеше трескава работа. Месарските тезгяси точно до вратата бяха подгизнали от кръвта на елени, зайци, прасета и агнета. Пъдпъдъци, яребици, фазани, чучулиги и гълъби висяха на куки, окачени за шиите и квасеха пода отдолу с кръвта си. Огньове, стъкнати от сухи борови цепеници, горяха ярко като пламъците на ада. Готвачи, плувнали в пот, поливаха с мазнина и подправки големи късове месо, нанизани на огромни шишове. Пекари се вайкаха над съсипаните си сладкиши. Шамбелани надзираваха миенето на кралските чаши, плата и чинии в огромни казани с вряща вода. Кучета и котки душеха пода и се боричкаха за останки от храна. Икономи и надзиратели наблюдаваха отварянето на хранителните запаси, отпушването на бурета с вино и следяха за внимателното пренасяне на скъпоценните подноси и бокали. Цялата тази трескава дейност бе насочена към вратата, водеща в покритата галерия, която се простираше чак до кралската зала за пиршества.
100
Начало на една от най-популярните католически молитви и съответно грегорианско песнопение. — Б.пр.