— Кажи ми, мистрес Елизабет, ти работеше за лорд Ившам и лейди Ема, нали?
— О, да, твоя милост.
Корбет хвърли бърз и заканителен поглед към Ранулф и Чансън, застанали зад старата дама, дано ги стресне, та да не се разсмеят на глас.
— О, да, твоя милост — повтори тя, — работих за тях много години. Бях наета от лейди Ема, когато току-що се бе омъжила за сър Уолтър. Той беше много амбициозен, твърдо решен да се издигне високо в кралските служби. Понякога не се чувстваше много удобно сред другите служители, но бързо си спечели благоволението на краля.
— А лейди Ема?
— Тя беше кротка, скромна, много набожна, вечно заета с добри дела.
— Бракът им беше ли щастлив?
Мистрес Елизабет се ококори, устните й се свиха.
— Разбира се, лорд Уолтър й беше предан с цялото си сърце.
— Имало е още една жена, Беатрис, компаньонка на лейди Ема?
— Уф, тази ли! — изпръхтя мистрес Елизабет и се извърна леко, поглеждайки Корбет с ъгълчето на окото си. — Беше много превзета, прекалено високомерна млада жена. Беше необщителна, странеше от всички. Мисля, че между нея и сър Уолтър имаше някаква неприязън, макар никога да не разбрах причината за това. Сър Хю, аз бях много щастлива с моите дребни задължения. Носеха се обичайните клюки, но като цяло, това беше един щастлив дом.
Корбет наблюдаваше внимателно старата жена. Тя говореше истината. Уолтър Ившам се беше погрижил за нея и беше направил необходимото, за да не гладува тя на старини. Той й бе подсигурил удобства, спокойствие, топла стая в „Сейнт Катрин“, храна до насита и сладки клюки с другите обитатели на приюта.
— А смъртта на лейди Ившам?
— О, сър, беше вечер като тази. Лейди Ившам и Беатрис излязоха късно следобед. Тръгнаха да занесат обредни хлябове за празника на Девата в приюта за бедни, някъде около старата Римска стена101. Беше се стъмнило. Лейди Ема беше куражлийка, пък и Беатрис била с нея, така че с тях нямало нито факлоносец, нито охрана. Не знаем какво точно се е случило; нападателите така и не бяха арестувани. Беатрис избягала, но лейди Ема била пребита, главата й размазана, парите й, вещите й и всичките й накити — ограбени.
— А лорд Уолтър?
— Беше съкрушен от скръб. Заключи се в стаята си и с дни отказваше да излезе. Не слагаше ни залък, ни капка в устатата си. Ние организирахме погребението й, в „Сейнт Ботълф“.
— А Беатрис?
— Лорд Уолтър претърси цял Лондон, името й беше обявено и при Кръста край „Сейнт Пол“. Шерифите и приставите бяха уведомени, но тя беше изчезнала от лицето на земята Божия. И разбира се, както знаеш, сър Хю, животът продължава. Аз четири пъти съм оставала вдовица! Е, да, посрещах бъдещите си съпрузи на прага на църквата, а след няколко години следвах ковчезите им вътре. Сигурно е вярно това, което се казва в църковното песнопение: Животът се променя, не се отнема.102
Корбет погледна към тавана. Ранулф се беше обърнал с гръб, а раменете му се тресяха.
— И тъй — намигна мистрес Елизабет, — две години след смъртта на лейди Ема сър Уолтър се ожени отново, за лейди Кларис. Тя беше лекомислена жена. Не я харесвах. По това време вече бях започнала да отпадам, не ме биваше за тежка работа. Лорд Уолтър каза, че ще ми уреди сигурен, удобен дом и го направи, Бог да помене името му. Е, сър Хю, ако си свършил, бих искала да си вървя, ако е възможно, с лодката. Знам, че е тъмно, но роговите фенери светят ярко и тези лодкарчета са толкова мили и учтиви, изслушват всяка дума, която им кажа. Трябва да се прибера по-бързичко. Днес има специална вечеря. Готвачът е обещал минога, сготвена с гъст сос, с мек бял хляб. Ох, всеки път, когато си хапвам, всяка нощ, когато притискам главата си в пухената възглавница, винаги възхвалявам сър Уолтър и казвам молитва за него. Ужасно е това, което се случи, нали, сър Хю?
Корбет кимна.
— Мистрес Елизабет, разбирам, че си много заета и бързаш. — Той стана на крака, извади сребърна монета от кесията си, протегна я и я постави в покритата й с изпъкнали вени ръка. — Моля, вземи това, купи си нещо, ей тъй, за удоволствие. Благодаря ти. Бог да те благослови, мистрес.
11
Luparius: ловец на вълци
Без да спира да бъбри, мистрес Елизабет позволи на Чансън да я съпроводи навън от стаята. Корбет седна и въздъхна тежко.
101
Едно от всички укрепления, построени от римляните, за да пази основания от тях през 43 г. пр.н.е. град Лондиниум, след като завладели острова. — Б.пр.
102