— Ранулф — вдигна поглед той, — когато Чансън се върне, заемете се с вашите работи. Сигурно сте гладни. И едно последно нещо, изпрати куриер в кметството Крипългейт, открий кой държи ключовете на „Сейнт Ботълф“ и нареди да ги донесат тук.
Когато Ранулф излезе, Корбет стана и закрачи из стаята. След известно време издърпа мангала по-близо до писалището си, премести свещите и лампите така, че да си създаде кътче от светлина и топлина, и се настани на стола си. Опита се да си представи, че е Ипгрейв, такъв един затворен и потаен, после се усмихна: всъщност, той действително си беше такъв. И все пак, истината бе, че Бонифас е бил различен от него — ерген, със силно привързана към него сестра и тайна любовница, чисто име е започвало с „М“. Корбет изглади парче велен пред себе си, натопи перото си в мастило и започна да пише.
Въпрос: Тази мистериозна Беатрис, компаньонката на Ема Ившам, е присъствала, когато нейната господарка е била нападната и убита. Дали убийството е било просто кървава улична разправа и Ема Ившам се е оказала на погрешното място, в погрешния момент? Или е било планирано? Била ли е Беатрис съучастница в това? И какво се е случило с нея? Дали не е била е убита, а тялото й — захвърлено някъде другаде? Ившам и коронер Флешнър явно са търсили тази неуловима, загадъчна прислужница, но не са открили никакви следи от нея — жива или мъртва. И така, Беатрис е избягала, но къде? При кого? Дали, ако е била похитена, все още е жива? И пак, защо? Какво се е случило с нея?
Въпрос: Защо Бонифас е събирал някои от тези ужасни послания, оставяни по труповете на жертвите на Мистериум? Какво е издирвал той?
Въпрос: Как Бонифас е успял да разкрие тайните дела на Мистериум и особено това, че той е използвал голямото дървено табло в „Сейнт Пол“? Ившам е установил истината едва след като е заловил търговеца Чантойс и Бонифас в Съдърк.
Въпрос: Защо Бонифас е включил Ема в списъка заедно с другите, станали жертва на загадъчна смърт? Тя със сигурност е била убита, а няма реални доказателства, че Басетлоу, Фърнивал и Рискейлс са убити. И тримата са загинали при нещастен случай, сочат съдебните заключения от онова време.
Въпрос: Защо Бонифас е вписал и други кралски служители, Бландфорд, Стантън, Ившам и Инглийт? С каква цел?
Въпрос: Бонифас е твърдял, че е невинен. Каква беше фразата, която бе надраскал в Светото Писание в „Сейнт Ботълф“? „Аз стоя в центъра, невинен, и соча към четирите ъгъла.“ Какво значи това?
Въпрос: Защо Ившам и другите са били толкова убедени, че Мистериум е съдебен служител? Кой е достигнал до това заключение? Защо да не е бил писар от Гилдхол?
Въпрос: Защо Мистериум винаги оставя това подигравателно послание — Mysterium Rei — Мистерията на случая — върху труповете на своите жертви?
Въпрос: Ившам, Инглийт, Уолдън, Хюбърт Монаха, Кларис, Ричард, а сега и Флешнър, са убити за много кратък период от време, от един и същи убиец: защо? Какво ги свързва с този кървав и необясним хаос?
Въпрос: Въпреки всичко има случаи, които сякаш не се вписват в тази убийствена схема. Авторът на писмата от „Страната Кокейн“ — кой е той? Бунтът в Нюгейт: кой всъщност е предизвикал и него, и свирепата битка в „Сейнт Ботълф“?
Въпрос: Ако Бонифас е бил невинен, и ако допуснем, че е оцелял, защо се е върнал при сестра си, за да заяви, че е дошъл да въздаде възмездие? И защо е този негов интерес към жената на име Беатрис?
Корбет остави перото. Чувстваше се като изгубен, неспособен да оформи твърдо заключение, въз основа на което да изгради теория, пасваща на доказателствата. Стана, разтъпка се из стаята, хапна малко от изстиналата храна, останала в чинията на Чансън, и се върна на стола си. Задряма за кратко, но се стресна, тъй като мандалото на вратата шумно изтрака и в стаята наперено пристъпиха Стантън и Бландфорд. Корбет мигом сграбчи дръжката на камата си. Двамата мъже имаха зловещ вид в тежките си плащове с ниско спуснати качулки, с които приличаха повече на манастирски плъхове, отколкото на съдия със секретаря си. Те се разделиха, за да заобиколят масата и приближиха стремително към Корбет. Все още с ръка на камата си, той се изправи на крака. Стантън спря рязко, извади връзка ключове от джоба на плаща си и я размаха подигравателно в лицето на Корбет.
— Тъкмо идвахме да те видим, сър Хю, и заварихме един съдебен пристав от Крипългейт да се навърта в галерията долу. Един от пазачите го спря. Настояваше да те види, та затова му взехме ключовете. Подразбирам — самодоволно се ухили той, — че твоите приятелчета Ранулф и Чансън май се наслаждават на удоволствията, предлагани от близката кръчма.