— Можем да преровим всичко наоколо — измърмори Сандуик, — но какъв смисъл ще има от това? Сър Хю, какво искаш от мен? Наредил си да доведа въоръжен отряд…
Корбет вдигна поглед нагоре, към църковната камбанария. Трябваше веднъж завинаги да привърши с това. Искаше му се да се постопли пред разгорелия се огън, но призраците не му даваха мира. Някъде тук, в този църковен двор, лежеше трупът на Бонифас Ипгрейв, добър служител, почтен човек. Неговата плът сигурно отдавна бе изгнила, но душата му, като пламък, петимен за сухо дърво, със сигурност искаше справедливост.
— Сър Хю?
Корбет се усмихна, протегна се и вдигна качулката на Чансън. Служителят на конюшните го погледна изненадано.
— Завържи я по-стегнато — нареди Корбет. — Ранулф, сложи си плаща и покрий и ти главата си с качулката. — Той се обърна към коменданта. — Разпредели хората си. Трябва да ги поставиш в плътна верига около църквата. — Той замълча, тъй като вратата за покойниците се отвори и двама от войниците на Сандуик изнесоха навън тялото на Грифитс, обвито в плаща му.
— Сър Ралф, преди да започнем, изпрати останките на клетия Грифитс в дома за покойници до Кралския параклис в Уестминстър.
— А после какво?
— Раздели на групи войниците. Постави под охрана северната врата, вратата на ризницата, парадната входна врата и вратата за покойниците. Кажи на стражите, че не бива да допускат Чансън да излезе извън „Сейнт Ботълф“.
— Но те не го познават.
Корбет посочи Ранулф.
— Нашите плащове са черни като на бенедиктинци, а на Чансън е яркозелен. Той не трябва да излиза оттук. Разбра ли ме?
Сандуик се ухили, вдигна рамене и тръгна, без да бърза. Познаваше Корбет отдавна. Той може и да беше особняк, но не знаеше жал и пощада в преследването на истината.
— Е, Чансън! — Корбет потупа изненадания коняр по рамото. — Отивай, влизай в църквата. А, сър Ралф! — извика той. Началникът на гарнизона се обърна. — Чансън ще се преструва, че е потърсил убежище в олтара. Никой, освен Ранулф и мен, няма да може да го посещава, разбрано?
Сандуик вдигна ръка.
— Върви в църквата, Чансън — Корбет махна с ръка към вратата за покойниците. — Седни на стъпалата на олтара.
— Мастър, но това място е ужасно, опетнено с кръв.
— Може да си попееш за кураж — каза шеговито Ранулф. — Сър Хю, каква е тази работа?
— Ще ви покажа как е изчезнал Бонифас. Помните ли посетителя на Аделиша, среднощният дебнещ хищник? Той е заявил, че е Бонифас. Когато тя го попитала как е изчезнал от „Сейнт Ботълф“, той отговорил, че просто е минал през вратата. Който и да е бил, странникът е говорел истината, и ние ще го докажем.
Чансън неохотно последва в църквата Корбет, който затвори вратата й, после с помощта на Ранулф обиколи и провери и останалите врати. Малка група от стрелците на Сандуик се бе събрала до все още залостения преден портал, но Корбет, вече напълно възстановен от нападението, със смях ги увери, че ако Чансън все пак избяга, то няма да бъде оттук.
Веднага щом трупът на Грифитс бе преместен с подобаващо внимание и хората на Сандуик заеха позиции, Корбет и Ранулф започнаха да влизат и излизат през различни врати, увити в тежките си плащове, с ниско нахлупени качулки. Сандуик се бе настанил при групата на северната врата и наблюдаваше с интерес. Сивокосият комендант вече се наслаждаваше на историята, която щеше да разкаже на краля следващия път, когато седнеха да си пийнат. При едно от излизанията си Корбет спря, за да огледа трупа на мъртвото псе, което хората на Сандуик бяха проснали върху нечий надгробен камък.
При следващото влизане, по покана на Корбет, Сандуик го последва колкото можеше по-близо до църквата, за да чуе как двамата с Ранулф се опитват да развеселят неутешимия Чансън. После двамата кралски служители се разделиха и отново започнаха да влизат и излизат от църквата и да кръстосват гробището. Накрая Корбет дойде при Сандуик.
— Мастър комендант, затворникът ти избяга!
Сандуик се втурна през вратата за покойниците, сипейки проклятия и ругатни и изненадано се заоглежда.
— Празно е! Сър Хю, къде е твоят служител? Къде е Чансън? — Той се върна обратно, крещейки името на коняря, гласът му ехтеше напразно в мрачната църква.
— Върви — настоя Корбет. — Доведи хората си тук, вътре. Претърсете църквата от врата до врата, преровете всяко ъгълче, надникнете във всяка пукнатина, огледайте навсякъде. Вижте дали ще можете да намерите Чансън.