— А тези три имена — попита Ранулф, — Басетлоу, Фърнивал и Рискейлс?
— Нямам доказателство, но подозирам, че Ившам ги е убил. Коронерът е записал, че те са умрели от естествена смърт. И тримата са били ергени, стари мъже; кой би се заинтересувал от тях? Ившам обаче се е интересувал. Той е виждал в тях пречка за своето повишение, затова и тримата са отпътували в мрака. Ившам се е движел в дворцовите среди, където е срещнал своята скъпа Кларис, но вече е бил женен за Ема. Разбира се, подходящият брак може много да помогне на човек в желанието му да се издигне по хлъзгавата стълба на повишението. Ившам е имал дете от лейди Ема, но вече е намирал първия си брак за много тягостен. Като изгряваща звезда в двора и в съда, той искал ново начало. Лейди Ема и компаньонката й Беатрис били излезли навън и отивали да свършат едно добро дело в приюта за бедни, когато били нападнати.
— От Уолдън или Хюбърт?
— Подозирам, че да. Нямам доказателства, все още не. Лейди Ема умира при това свирепо нападение. Флешнър, коронер в Крипългейт по това време, бързо приключва случая в четири реда. Подозирам, че както самият той, така и разследването му са били контролирани, или по-скоро възпрепятствани от Ившам. Смъртта на Ема, печална наистина, е определена като поредното ужасно улично нападение. Насочва ли се пръстът на подозрението към мистериозната Беатрис, която просто изчезнала? Не знам — все още не знам. Уолтър Ившам се държал като опечален съпруг, протягал ръце към небето, плачел и ридаел, молел краля за справедливост. Тайничко обаче той ликувал. Сега вече бил самотен вдовец, свободен да се впусне в лов за по-богата зестра. Но по-важното е — Корбет постави чашата си на масата, — че е бил създаден нечестивият съюз между Ившам, Уолдън и Хюбърт Монаха. Те вече били здраво свързани от престъплението. Но освен това Ившам наистина е бил много способен, образован и талантлив. Бързо привлякъл вниманието на стария Бърнел, лорд-канцлера, но това не му било достатъчно; той искал повече. Разбирате ли, той не е убивал просто за печалба. Убивал е, защото това му е харесвало. Не мога да проумея кроежите на тази тъмна душа, но той е искал да се подиграе както с кралската власт, така и с господаря, на който е служил, и ето така се е появил Мистериум.
Факт е, че Лондон е гърне, врящо от интриги, убийствени злодеяния и смутове. Яростно съперничество разделя гилдиите, търговците, градските съветници. Големците от Гилдхол не са над тези неща и съвсем не се свенят да използват разбойници като Уолдън и Хюбърт Монаха, за да уреждат те с меч и нож конфликтите им в Чийпсайд или където и да било другаде. Ако обаче даден търговец наеме някой въоръжен бандит и наемникът бъде заловен, той ще си признае всичко. Ившам е бил хитър и проницателен. Той си набелязвал определен търговец и му изпращал кратко, сбито съобщение: „Твоят враг е и мой враг. «Сейнт Пол», VI, 2“ или нещо подобно. Разбира се, заинтересованият търговец или градски съветник щял да се заинтригува. Можело да отнеме известно време, за да проумее указанието за „Сейнт Пол“, но в крайна сметка, кой не знае за голямото дървено табло? Може би после Ившам е изпращал ново съобщение с по-подробно разяснение за това какво точно предлага: премахване на съперник, на съпруга, на някой, който застрашава клиентелата му. Да кажем, че въпросният заинтересован търговец се съгласява…
— Но господарю, някои от тези търговци са могли да отидат при Бърнел или дори при краля.
— Може би да, но се съмнявам, че биха го направили. Никой не иска да бъде свързан с убийство, не и открито. Никой не би признал, че неговото съперничество с някого или неприязънта му към друга личност са придобили характера на убийствена ненавист. Ившам може да е бил греховен и зъл, но е бил проницателен наблюдател що се отнася до човешките слабости. Той е проучвал внимателно клиента си. Някой като търговеца Чантойс, изпълнен с обида от факта, че е рогоносец. Съсипан от този позор, той ще отиде в „Сейнт Пол“ и ще постави листче с името на своя враг в указаното квадратче. После ще чака Ившам да убие — или да нареди да убият — избраната жертва.