— Мислите ли — намеси се Сандуик, смаян от разкритията на Корбет, — че онези двамата мерзавци, Уолдън и Хюбърт Монаха, са участвали в тези убийства?
— Те със сигурност са били замесени в убийството на лейди Ема, убеден съм в това. Мишока заяви, че Ившам и двамата разбойнически главатари са били приятели и съюзници от много отдавна.
— А Инглийт? — попит Ранулф.
— Вярната сянка на Ившам? Разбира се, щом веднъж убийството е извършено, всеки, който е бил въвлечен в него, вече е съучастник и също може да отиде на ешафода. Съучастничеството подсигурява мълчание, а мълчанието се приема като съгласие.
— А бележката? — попита Ранулф. — Mysterium Rei — Мистерията на случая?
— О, това е бил Ившам. Искал е да се поперчи. Не е можел да се въздържи да не изтъкне колко е умен, колко е ловък. Ранулф, колко убийци сме заловили заради това, че са се поддавали на един и същи грях — високомерието на Луцифер? Те тържествуват и се перчат с това, което са направили, защото се виждат почти като богове, способни да се разпореждат с живота и смъртта по своя приумица. — Корбет замълча и скръсти ръце. — Не бива да забравяме, че Ившам е обичал разкоша: изискан дом, скъпи гоблени от Брюж, дъбови мебели, изящно изработени от най-добрите майстори. Имал е слабост към гуляите, към хубавата храна и отбраните вина, към разкошните одежди. Нещо повече, той е използвал печалбата от убийствата, за да си проправя пътя по коридорите на властта, все по-напред, към самото сърце на съда, двора и Гилдхол. Просто помислете — и аз съм сигурен, че е станало точно така — колко много пиршества е трябвало да дава, колко празненства да организира; ами скъпите подаръци за този или онзи епископ или за един или друг лорд, ами даровете за градските първенци, и дори за нашия благороден крал! Много са били нещата, които е можел да спечели, а същевременно е било почти невероятно да загуби. В крайна сметка, кой би заподозрял такъв почтен, добросъвестен, верен и опитен служител? Наистина, някой като Инглийт, Уолдън или Хюбърт Монаха би могъл да се изкуси да стане доносник и да се домогва до награда, или дори да изнудва Ившам, но това би било крайно опасно.
— Те всички са били членове на една и съща глутница, нали така? — обади се Чансън. — Като подивели кучета, които бродят по улиците.
— Точно така, Чансън. Най-вероятно те са се страхували от Ившам. А са били и негови съучастници. Какво биха спечелили чрез предателство? Ако Ившам паднел, те са щели да го последват. Аз съм сигурен, че той ги е възнаграждавал щедро за помощта им в осъществяването на убийствените му планове. И така, в града се появява Мистериум — ловък наемен убиец. Можете просто да си представите, колко много се е възхищавал Ившам на самия себе си, колко се е наслаждавал на възможността да води таен двойствен живот. Скромният съдебен служител, дошъл от уелските тресавища — водещо светило в Уестминстър. Разбира се, той сигурно е знаел, че рано или късно Короната ще се намеси. Бърнел е искал да види наемния убиец заловен. Едва тогава Ившам е решил, че Мистериум е изпълнил целите си и е време да изчезне.
Бърнел провел внимателно проучване сред съдебните служители, търсейки някой, който да може да проследи Мистериум и да го хване. Бонифас Ипгрейв се посветил на тази задача. Не съм много сигурен защо — Корбет отпусна ръце и тежко въздъхна. — И за това все още нямам доказателства. В школите на Оксфорд биха отхвърлили моите хипотези като обикновени разсъждения. Някак си — и аз самият все още не мога да си обясня как, — Ипгрейв е стигнал до заключението, че Мистериум е съдебен служител. Той направил списък на заподозрените, хора като Стантън и Бландфорд, амбициозни млади служители, но освен това започнал много внимателно да се вглежда и в Уолтър Ившам. Водел си свои лични записки, част от които без съмнение са били унищожени, но нещо все пак е останало. На единия списък са имената на негови колеги, а на другия вероятните жертви на Уолтър Ившам: Ема, Басетлоу, Фърнивал, Рискейлс. Той започнал внимателно да наблюдава Ившам, който в никакъв случай не бил глупак, и е усетил опасността. Трябвало да се разправи с Бонифас Ипгрейв. В съда вече се носели слухове, че Мистериум може би е служител в Уестминстър. Кой ги е пуснал? Бонифас, Ившам? Всъщност не знам, но Ившам възнамерявал да запуши устата на Бонифас веднъж завинаги и в същото време да доведе случая с Мистериум до удовлетворителен край.