— Ившам е искал точно това, нали? — намеси се Ранулф. — Колко забавно би било, колко хитро и коварно — да се отърве от опасния съперник, да сложи край на кариерата на Мистериум и после да бъде възхваляван като човека с най-големите заслуги за залавянето му.
— Така е, Ранулф, и е било толкова лесно да се осъществи. Уолтър Ившам изпраща съобщение на търговеца Чантойс. Убива съпругата му, после залага капана и поставя примамката в него. Той нарежда на Чантойс да отнесе парите в „Либер Албус“ и в същото време наема писар, който да напише бележка до Бонифас Ипгрейв, нещо в смисъл, че присъствието му в определено време в същата кръчма ще бъде от голяма полза за него и за краля. Бонифас захапва стръвта; той може да си е мислил, че ще получи някакво важно сведение за Мистериум. — Корбет замълча, за да отпие от чашата си.
— Всички ние знаем какво се е случило след това. Търговецът и Ипгрейв са арестувани и подкарани през реката към Лондон. Ипгрейв може и да е подозирал Ившам, но Ившам е изиграл много хитър ход. Вдовицата на Чантойс ме уведоми колко изненадан е изглеждал Бонифас, и спомена за някакъв поверителен разговор между Ившам и неговата жертва. Убеден съм — Ившам е подшушнал на Ипгрейв, че вярва в невинността му и че ще му подсигури възможност да избяга. Пак той му е наредил да потърси убежище в „Сейнт Ботълф“, докато проблемът се изясни и загадката се разреши.
— Би ли повярвал Бонифас в това?
— Защо не? Ако е бил откаран в Нюгейт, каква възможност би могъл да получи, за да докаже невинността си? Би ли оцелял изобщо в това пълно с болести място? Но ако се скриел в „Сейнт Ботълф“, неговата енорийска църква, близо до сестра си, все би могло да се направи нещо. Аз съм сигурен, че Ившам му е предложил варианти за избор. Ако Бонифас не приемел да избяга, би могло да му се случи нещо друго. И така, Ипгрейв избягал в „Сейнт Ботълф“ и получил убежище. Ившам се е държал като самата оскърбена добродетел, честен кралски служител, вбесен заради избягалия си затворник. Той наредил да обградят църквата и всяка врата, и всеки прозорец да се охраняват най-строго. Никой, дори и Аделиша, не е бил допуснат да види Бонифас; само свещеникът, който носел на беглеца в убежището храна и се грижел за основните му нужди.
— А пръстенът, който Аделиша е донесла? — попита Ранулф.
— Да, пръстенът. Не мога да отговоря на това, все още не. Виждате ли — каза той, взе чашата си и отпи дълбока глътка.
— Ившам и Инглийт са били решили, че Ипгрейв няма да напусне тази църква жив. Може би, в началото, когато е избягал, Бонифас е бил в паника, страхувал се е. Но вътре в олтара вече е имал време да мисли. Само Бог знае какво се е случило в тази църква, какви поверителни разговори са се провели. Бонифас определено е осъзнал наближаващата опасност.
— Не е ли могъл да се обърне към отец Кътбърт? — попита Ранулф.
— Какво би могъл да каже? Какво доказателство да представи? Всяко обвинение срещу Ившам е щяло да го постави в позицията на виновник, който се опитва да прехвърли вината другиму. Това, което Бонифас направил, било да отвори Евангелието и да напише онази гатанка. Спомнете си какво е надраскал: „Аз стоя в центъра, невинен, и соча към четирите ъгъла.“ Навремето нито Аделиша, нито Кътбърт са разбрали какво означава това. Но когато прерових документите на Бонифас, се натъкнах на късче пергамент, с буквите: ABC DEF GHI, изписани в квадрат. Това е един от онези ребуси, които кралските служители и учените писари много обичат. Е, отново нямам доказателства, но Бонифас заявява, че стои в центъра, където е буквата E. Дали намеква, че Ившам е Мистериум? Той подсилва това с думите: „соча към четирите ъгъла“, където са буквите A, C, G и I. Така както е казано, това няма особен смисъл, но четирите букви присъстват в думата Ингахин108, имението на Ившам, родното му място, с което толкова много се е гордеел. Аз съм Корбет от Лейтън, имаме Аделиша от Крипългейт, Сандуик от Тауър и разбира се, Ившам от Ингахин. Бонифас е оставил нещо от рода на предупреждение за този, който намери посланието му. Трябва да не забравяте, че той е бил уплашен и се е опасявал от нещо.
— И какво се е случило по-нататък?
Корбет вдигна ръка.
— Отново имаме налице само предположение. Бонифас сигурно е бил истински отчаян. Доказателствата срещу него можело да се окажат наистина изобличаващи. — Корбет подчертаваше всяка своя мисъл с пръстите си, сякаш изброяваше поредни точки. — Той не е бил в състояние да даде някакво приемливо обяснение за присъствието си заедно с Чантойс в „Либер Албус“. А и вече е бил избягал и поискал убежище. Рано или късно е трябвало да напусне укритието на Светата Майка Църквата и да се изправи в лице с ужасния риск да бъде заловен или убит. Подозирам, че отново му е била предложена възможност да избяга. Имало е риск, но такъв, какъвто, предполагам, всички вие бихте поели. Той направил всичко, което можело да се направи, като записал подозренията си на страницата от Евангелието.
108
На английски имената Ившам и Ингахин се изписват съответно по следния начин: