— Но след като Бонифас е имал подозрения спрямо Ившам — настоя Ранулф, — защо би му се доверил?
— Може би Ившам го е уверил, че е необходимо единствено Бонифас да избяга, да изчезне. Или пък — замисли се Корбет, — дали Ившам не е използвал Инглийт? Във всеки случай, Ившам — или може би Инглийт, — е представил на Бонифас план за бягство през нощта. Сега си го представете. Пада мрак. Инглийт влиза в църквата, носейки със себе си плаща на Ившам, и изсипва пред Бонифас куп лъжи за това, че иска да му помогне. Решението е толкова просто. Ще излязат през друга врата, не от тази, през която Инглийт е влязъл. Да кажем, че Инглийт е влязъл през северната врата. Той взима Ипгрейв, дава му плаща на Ившам, и те напускат през вратата за покойниците. Кой ще забележи? Тъмно е. Всички пазачи ще видят, че Инглийт, и някой, когото ще вземат за Ившам, с плащ и нахлупена качулка, напускат църквата. Защо да ги спират и проверяват? Мастър Ившам бездруго е бил достатъчно изнервен и гневлив около задържането на Бонифас, а и последното нещо, което пазачите са очаквали, е било, че същите хора, които са организирали залавянето и после така плътно са оградили църквата, ще помогнат на своя затворник да избяга. Със сигурност вашите стражи трудно биха предвидили подобна двойна игра, така ли е, мастър комендант?
— Вярно, вярно — съгласи се Сандуик, — както тази сутрин, просто трябваше да гледаме за беглец в зелено наметало, който се опитва да се измъкне. Но двама мъже, загърнати плътно, с нахлупени качулки, напускащи в тъмна доба, естествено, ще минат незабелязани. Още повече, че пазачите са свикнали да виждат Инглийт и Ившам заедно, както ние — теб и мастър Ранулф. Не сме и сънували, че може да се разиграе подобна двойна игра. — Началникът на гарнизона поклати глава. — Толкова просто — промърмори той, — толкова, толкова просто, и все пак, толкова хитро. — Той разклати чашата си с ейл и тихичко подсвирна. — Разбира се — добави с крива усмивка, — пазачите са били уморени и са се поизтегнали край огъня. Било е вече тъмно. Вратата се отваря, отключена от Инглийт и двамата мъже излизат навън. Инглийт уверява пазачите, че всичко е наред и двете фигури отпрашват в нощта. — Сандуик щракна с пръсти. — Всичко свършва за няколко мига, не повече, отколкото да измърмориш „Аве Мария“. — Той насочи показалец към Корбет. — Ти направи същото с Чансън тази сутрин, не е ли така? Всички гледахме за човек, облечен в зелен плащ.
— Разбира се — съгласи се Корбет. — Ранулф влезе в „Сейнт Ботълф“. Даде черен плащ на Чансън, за да скрие своя собствен. Чансън и аз излязохме през една врата, а Ранулф през друга. Кой би забелязал? Кой наистина ще се замисли, че Ранулф вече не носи плащ? Пазачите го познават като мой помощник, кой би го спрял? Подобен сюжет ще е бил още по-лесен за изпълнение в тъмна нощ, с плътно загърнати плащове и качулки, скриващи лицата и главите. — Той направи пауза. — Знам, че Бонифас сигурно е бил недоверчив, но е нямал друга възможност да се измъкне. И защо да не сграбчи възможността да избяга? Всъщност не разбирам как точно се е случило. Може би Инглийт е представил себе си като ангел на светлината. Нашият Чансън напусна заради топлата кръчма, но Бонифас е вървял с бързи крачки към своята смърт. Можете да си представите как Инглийт и Бонифас минават тихо и бързо през онова гробище. Наемният убиец, най-вероятно Уолдън или Хюбърт, изскача от земята, святкат ножове. Всичко е свършило толкова бързо! Гробището на „Сейнт Ботълф“ е обширно място. Бонифас е съборен на земята от удар по главата, в гръб, после гърлото му е прерязано. Не забравяйте, че е лято. Кътбърт ни каза, че копаели гробове предварително, преди земята да се спече от слънцето и да стане прекалено твърда. Трупът на Бонифас е хвърлен в един от тях, после е засипан с пръст. Един труп сред многото. Кой би могъл дори да си го помисли? Някъде там, в гробището, останките на клетия Бонифас вече са се превърнали в прах. Пресветата Дева ми е свидетел, че дори не знам как да започна издирването им.
— И все пак, ако Ившам все още беше жив — заяви Сандуик, — това, което твърдиш, не би било достатъчно, за да бъде изправен пред кралския съд и да бъде обвинен.