— Вярно — призна Корбет, — всичко е догадка, само предположение, но това е единственото логично заключение, до което мога да достигна. Ившам, разбира се, беше грешник до мозъка на костите си, убиец в самото си сърце. Той никога не се е променял. След изчезването на Ипгрейв е изчакал пушилката да се уталожи. В края на краищата, вече е бил много богат. Спечелил е и личното внимание на краля и е бил повишен. Пред него се е простирало голямо бъдеще. Естествено, Мистериум не е можел да се завърне, но Ившам е можел, като куче при бълвоча си. Той е бил в плен на греха. Харесвало му да живее като благороден, достоен съдия в светлината на деня и като крадец, престъпник и мошеник, щом падне мракът.
— Но ако си прав — намеси се Ранулф, — и Бонифас Ипгрейв е бил убит в „Сейнт Ботълф“, тогава кой е посетил сестра му? Какъв е този пръстен, който е извадил? Как ще обясниш това, сър Хю? Как ще обясниш убийствата на съпругата на Ившам, Кларис, на Ричард Финк, Уолдън, Хюбърт Монаха и коронера Флешнър?
— Не знам — въздъхна Корбет, — още не знам. Уолдън и Хюбърт са убити вероятно заради това, че са забъркани в убийството на лейди Ема, същото се отнася и за Флешнър. Той е бил коронер по времето, в което тя е била убита. — Той хапеше устната си. — Всичко, което мога да кажа, е че убиецът изглежда е абсолютно решен да изтреби до крак цялата пасмина на Ившам, след като е започнал с него самия. Убеден съм, че всички — Инглийт, Уолдън, Монаха и Флешнър, до един са били оплетени в паяжината от злодеяния на Ившам. Все още не мога да разбера защо Кларис и Ричард Финк са били така зверски убити, а главите им — оставени в кръщелния купел на „Сейнт Ботълф“. — Той въздъхна. — Не мисля, че някога ще намеря категорични, твърди доказателства. Ще трябва да подмамим този убиец в капана по друг начин. Слушайте сега — каза той и се обърна към Чансън. — Ти трябва да занесеш призовки, подписани от Ранулф и подпечатани със Зеления печат, на брат Кътбърт, Аделиша и отец Джон в абатството „Сион“. Те трябва да се явят рано утре заран, в църквата „Сейнт Ботълф“. След като свършиш с това, ще занесеш такива призовки и на Стантън и Бландфорд. Те също трябва да дойдат тук. Сър Ралф — посочи той началника на гарнизона, — в ранните часове ти ще посетиш писаря с прозвище Калугерицата. Трябва да вземеш и него, и майка му, от дома им на Майтър Стрийт и да ги доведеш в „Сейнт Ботълф“ под строга охрана. Ранулф, щом изготвиш и подпишеш призовките, искам тази църква да бъде изчистена, да се постави съдийска заседателна маса и столове, скамейки, столчета и мангали на колелца. Вкарай малко топлина в това запуснато, мрачно място, защото утре ще организирам тук съд.
— В „Сейнт Ботълф“? — възкликна Ранулф.
— Защо не? — заяви Корбет. — Не е ли обичайно съдиите да заседават там, където в действителност е било извършено престъплението? Защо да ходим в Уестминстър? И така — той махна на момчето при бъчвата с ейл, — идването ви ме спаси тази сутрин. Съжалявам само, че аз не можах да спася клетия Грифитс. И така, преди да се разделим, още по една чаша с ейл, за да стоплим стомасите си и да развеселим сърцата си. Господа — вдигна той почти празната си чаша — за утрешния лов…
По-късно Корбет полегна на леглото в стаята, която си бе наел в „Златния магарешки бодил“. Стаята беше удобна, затопляна от кухнята и умивалнята отдолу, и макар и тясна, чистичка и спретната. Беше свалил ботушите си, портупея и плаща си, и сега се протягаше, взирайки се в пъстрия балдахин. Все още беше объркан и озадачен.
— Част от тази мистерия — промърмори си той, — да, част от нея, е разбираема, но останалото… — Все още бе изправен пред спорния въпрос, който не бе огласил пред другарите си, когато се бяха срещнали долу. Който и да беше извършил ужасните убийства, знаеше всичко за онова, което се бе случило преди двадесет години. Корбет бе сигурен в това, но кой би могъл да е този човек? Той имаше подозрения, но не и доказателства; това трябваше да изчака до утре.
13
Ingenium: бракониерски капан
Рано сутринта на следващия ден Корбет откри заседанието на съда за разследване на углавни престъпления пред стъпалата на олтара, точно под голямата олтарна преграда на „Сейнт Ботълф“. Той откровено се чудеше къде се бе губил Ранулф предишния ден, защото служителят на Зеления печат беше отсъствал до късно през нощта. Едва когато призори седнаха да закусват, след като бяха присъствали на нощната литургия, помощникът сподели с него, че е загубил доста време, за да установи къде са се намирали призованите от тях по времето, в което Корбет е бил нападнат.