— Е, брат Кътбърт, изслуша ли изповедта на Ипгрейв?
— Да.
— Знам църковния закон, братко — продължи Корбет. — Ти нямаш право да разкриваш това, което ти е доверено в изповед, в противен случай те грози заплахата от вечно проклятие. Но нека ти задам няколко въпроса. Вярваш ли, че Бонифас Ипгрейв е бил невинен? — Той се опитваше да обуздае вълнението си; отговорът можеше да му подсигури доказателство, че хипотезата, която бе изградил, е вярна. — Братко, вярваш ли, че Бонифас Ипгрейв е бил невинен?
— Да, да, вярвам. Бонифас Ипгрейв изповяда много грехове, но не и убийство.
— А какво мислиш за Ившам? — попита Корбет. — Имам предвид най-общите ти впечатления, от всичко, което знаеш.
— Ившам беше дяволско изчадие, човек, затънал в блатото на греха. Неговата смърт бе напълно, напълно заслужена.
— Но не само заради начина, по който се е отнесъл с теб и с Аделиша? А по-скоро заради това, което Бонифас Ипгрейв ти е казал в изповедта си. Така ли е?
Брат Кътбърт примигна нервно и кимна.
— Мислиш ли, братко, имам предвид, извън това, което си чул в изповедта, че Бонифас Ипгрейв е имал любовница?
Брат Кътбърт затвори очи, отвори уста и облиза устни.
— Моля те, братко — изтъкна Корбет, — не те питам за това, което е било казано в изповедта, а за това, което мислиш.
— Убеден съм, че имаше любовница, жена, на която много държеше. Попитах го дали да й изпратя съобщение, но той отказа, защото според думите му, тя сигурно била чула какво се е случило и щяла да действа съобразно с това.
— Знаеш ли какво е имал предвид?
— Не, сър Хю, но останах с впечатлението, че тя е трябвало да избяга.
— Кога бе направена тази изповед? — попита Сандуик. — Имам предвид, при положение, че Ившам те е наблюдавал толкова строго и неотлъчно?
— Аз внасях храната и нощното гърне — тънко се усмихна Кътбърт. — Ившам не можеше да влезе в Светая светих. Бонифас се криеше в дъното, зад олтара. На каещия се не отнема много време, особено при такива обстоятелства, да изреди шепнешком греховете си, да заяви невинността си за други грехове, и да получи пълно опрощение. — Той вдигна рамене. — Всъщност, изповедта бе направена на части, по време на втория ден, прекаран от Бонифас в убежището, в моментите, когато влизах, за да се погрижа за него. Тук една прошепната дума, там друга. Можех да му дам опрощението по-късно, накрая.
— И така, братко, след изслушването на тази изповед, аз просто питам за твоето мнение, а не за това, което си чул. Коронер Флешнър е бил официалният представител на властта в Крипългейт. Уважаваше ли го?
Брат Кътбърт отново стисна ръката на Аделиша и се вгледа настойчиво в нея. Корбет си даде сметка, че каквото и да е чул свещеникът в изповедта, вече го е разказал на своята любима.
— Чух разни неща, сър Хю, неща, които представляваха интерес за обществеността. По-късно срещнах мастър Флешнър и му казах, че според мен той няма правото да работи като коронер, защото е оръдие на Ившам. Той беше слаб човек, сър Хю, но все пак добър по душа. Предполагам, че е разбрал за какво намеквам.
— Което беше?
Брат Кътбърт поклати глава.
— Тласна ме твърде надалеч. Наясно си с тайната на изповедта. Не мога да я наруша.
— Много добре. — Корбет замълча за миг. — Ще задам въпроса си другояче. Ема Ившам е убита при улично нападение. Коронер Флешнър разследва убийството. Не е направено никакво реално заключение. Какво мислиш за това, братко?
Кътбърт се усмихна леко. Той съзнаваше накъде го води Корбет.
— Бих казал, сър Хю, че коронер Флешнър трябваше да разследва това нападение по-старателно и да потърси извършителите, но той не го направи.
— Защо е станало така според теб?
— Заради Ившам, заради това дяволско изчадие.
— След като Ившам потърси убежище в абатството „Сион“, случвало ли се е понякога да обсъждате тези неща с него?
— Сър Хю, по този въпрос ти казах истината. Аз не можех да го гледам, камо ли да разговарям с него. Знаех какъв е в действителност и ти явно също знаеш. Каква полза би имало да го поучавам? Той беше зъл човек и вършеше зли дела.
— А ти, Аделиша? Донесла си пръстена на майка ви в „Сейнт Ботълф“, но Ившам го е взел от теб?