— Казах го вече.
— Знаем от брат Кътбърт, че Ившам е предал този пръстен на Бонифас Ипгрейв. Какво се случи с него после?
— Бонифас сигурно го е запазил — остро отвърна тя. — Моят среднощен посетител ми го върна. Може би брат ми е все още жив.
— Мистрес — тъжно я погледна Корбет, — твоят среднощен посетител със сигурност не е бил брат ти. Би било жестоко да поддържаме надеждата, че ще го видиш на този свят. — Той стана, заобиколи масата, приклекна до Аделиша, стисна ръката й и сподели заключението си за това, че Бонифас е бил примамен в тази църква, после е бил измъкнат в тъмното и убит. След като свърши, Аделиша остана да ридае с наведена глава.
— Бог да те пази, мистрес — прошепна Корбет, — но аз не мога да ти кажа дори къде е погребан.
— Тогава кой? — вдигна Аделиша обляното си от сълзи лице. — Кой тогава дойде при мен в онази тъмна доба? Как се е сдобил с този пръстен?
— Сигурен съм, че всички вещи и ценности са били взети от трупа на брат ти. Ившам и наетите от него убийци със сигурност са се погрижили за това, за да не остане никакъв знак за разпознаването му. Сигурно единият от тях е взел пръстена, но кой, или пък как онзи мистериозен среднощен посетител го е получил, не знам, все още не знам.
— Мръсно дяволско изчадие! — изхриптя брат Кътбърт. — Ившам наистина имаше черна душа. Сега, след като ти каза истината, сър Хю, и аз мога да разкрия малко повече. — Той преглътна мъчително и прекара изкривената си от ревматизъм ръка по небръснатата си буза. — Бонифас наистина смяташе, че Мистериум е съдебен служител, но не беше сигурен кой точно от всичките. В един момент дори подозираше Стантън. — Кътбърт се прекръсти. — Това, което ти каза, е вярно, но само отчасти. На Бонифас му беше трудно да приеме, че Ившам, който можеше да бъде и много обаятелен, е убиец, човек, който би премахнал собствената си съпруга или някой от съперниците си в съда.
— Тогава кой?
— Инглийт — прошепна Кътбърт. — Бонифас се питаше дали Инглийт не е Мистериум.
— Но къде е логиката в това?
— Помисли, сър Хю. Инглийт се издигна заедно с Ившам. Когато Ившам падна, падна и Инглийт. Дали той не е бил човекът, който е разчиствал пътя на Ившам от съперници? За да може да последва господаря си там, където той успее да достигне? Помисли — Кътбърт посочи към Ранулф. — Не си ли го създал ти? Не се ли е издигнал той високо в твоята свита? Случаят с Инглийт не е по-различен. Той ли е организирал убийството на Ема? Дали не е виждал в нея свой съперник, а също и пречка за господаря си? Когато Бонифас е бил арестуван в Съдърк, е подшушнал това свое съмнение на Ившам, който после му е позволил да избяга и да намери убежище в олтара тук.
— Разбира се — Корбет се изправи и погледна към нефа, — разбира се, в това има смисъл.
— Какво има смисъл? — изръмжа Сандуик. — Сър Хю, нищо не мога да чуя от този шепот.
— Моите извинения — Корбет отиде зад масата и седна. — Представете си, че Ившам подкарва Ипгрейв към града. Ипгрейв разпалено, но тихичко му прошепва подозренията си. Ившам дава вид, че ще му помогне, но планът му вече се оформя. Бонифас Ипгрейв е трябвало да бъде представен за Мистериум и убит на всяка цена, независимо дали при бягство от закона или по нещастна случайност — в злополука. Това, което той със сигурност не е искал, било Ипгрейв да се изправи пред Кралския съд и да огласи твърденията си. — Корбет разпери ръце. — Никога няма да научим какви планове са се въртели и преплитали из онзи негов мозък, подобен на съд, пълен с червеи. Сигурни сме само за едно. Бонифас Ипгрейв е бил набелязан да бъде застигнат от ненадейна смърт. Ившам му позволява да избяга от стражите, за да го убеди в добрите си намерения. По-късно той влиза в убежището в „Сейнт Ботълф“, демон, маскиран като ангел на светлината и примамва Бонифас навън, в мрака, където дебнат убийците. Да — Корбет потропа по масата, — мога да си го представя, как изслушва твърденията на Бонифас, преструва се, че ги приема и му нашепва, че трябва да избяга и да изчака, докато случаят се разследва. Той може дори да е подозирал, че Бонифас се е изповядал пред теб, но защо е трябвало да се тревожи? Ти не би могъл да разкриеш казаното, заради тайната на изповедта, което на практика само е помогнало на Ившам да убеди Бонифас да избяга от „Сейнт Ботълф“ и от предполагаемото застрашаващо присъствие на Инглийт. Това бягство идеално пасвало на играта на Ившам. Като беглец Бонифас щял да бъде разобличен публично като виновен. А всъщност той е изведен за екзекуция, извършена по кратката процедура и устата му е запушена завинаги.