Корбет погледна към нефа. Твърденията на Кътбърт имаха смисъл. Действията на Ившам имаха своята смъртоносна логика. Инглийт лесно би могъл да бъде представен като лош слуга, със свои лични кроежи. Той хвърли поглед към Ранулф. Дали и той не хранеше свои собствени, тайни амбиции? Щеше ли приятелството му към Корбет да устои на съблазните на властта? Щяха ли всичките години на другарство един ден да бъдат поставени на везните и да се окаже, че са твърде леки. Бонифас беше преследвал плячката си, но в един момент беше направил една фатална грешка: неспособен да приеме истината за злодейската същност на Ившам, той бе насочил подозренията си към Инглийт.
— А този квадрат от букви? — настоя Ранулф.
— Обмисляхме и това — Кътбърт стисна възлестото въже, завързано около кръста му. — Аделиша и аз сме го обсъждали многократно. Можехме да разберем как Бонифас е стигнал до заключението си. Инглийт е бил син на гасконски земевладелец и испанка, дошла в Англия в свитата на Елинор Кастилска. В ъглите на квадрата са написани буквите A, C, G и I. Те се съдържат в името на имението на Ившам, но също така са част и от първото име на Инглийт, Игнасио.
— Докато E — промърмори Ранулф, — може да означава както Инглийт109, така и Ившам.
— Но накрая — заяви Корбет — всичко това се оказва лъжа.
— Да — тъжно призна Кътбърт. — Ившам е коренът и причината на цялото това зло. Той оставя Инглийт да поеме вината, за да постигне това, което иска — смъртта на Бонифас.
Кътбърт стисна ръката на Аделиша.
— Ние сме обсъждали това много пъти през годините. След като Ившам дойде в „Сион“, когато можех, бягах от параклиса на свети Лазар. Не исках да бъда близо до мястото, в което се намира той. Не проявявах интерес към разговори с този злодей.
— И убиецът трябва да е знаел това?
— Да.
— Какво — попита Корбет — е искал Ившам, като е потърсил убежище там?
— Със сигурност не покаяние и прошка — отсече рязко Аделиша.
— Аз мисля, че той изчакваше — промърмори брат Кътбърт.
— Какво?
— Не знам. Може би чакаше кралят да промени настроението си, да омекне и да се умилостиви, не мога да кажа. Нямах нищо общо с него.
— Брат Кътбърт, ти си изслушал изповедта на Бонифас. Споменавал ли е той някога жена на име Беатрис?
Брат Кътбърт видимо се разтревожи.
— Сър Хю, сър Хю! — замоли се той. — Продължаваш да ме притискаш. Знаеш църковните закони: нарушаването на тайната на изповедта води до незабавно отлъчване от църквата. Същото наказание се прилага и към този, който убеди свещеник да извърши нарушението.
— Но ти си обсъждал същото с Аделиша?
— Само когато тя задаваше въпроси, които разкриваха, че знае истината.
— А именно? — рязко попита Ранулф.
— Не мога, няма да наруша тайната на изповедта — промърмори брат Кътбърт. — Но ще ви кажа, но ще ви кажа друго. В живота на Бонифас имаше жена на име Беатрис, но аз не знам коя е тя. Той изповяда греховете си; в един от случаите помислих, че ще ме помоли да й предам съобщение, но после — отшелникът поклати глава и се извърна, — после не я спомена повече.
— А причината, поради която сега ни казваш това? — настоя Ранулф.
— След известно време се случи нещо, точно преди да отида в „Сион“, докато все още бях тук, в тази църква. Изслушвах изповеди, давах опрощения. Знаете как е. Стоях с гръб към молитвената скамейка, на която коленичи този, който иска причастие, и нашепва греховете си. Дойде една жена, но не помоли да се изповяда; вместо това попита какво знам за Бонифас Ипгрейв. Щях да се обърна, но тя ме помоли да не го правя, изтъквайки, че това ще бъде безполезно, тъй като носи качулка и е забулена. Каза, че иска само да узнае истината. Какво се бе случило с Бонифас Ипгрейв? Каза, че името й било Беатрис. Попита дали Бонифас не я е споменал пред мен? Помислих, че ми казва това като застраховка, за да ме убеди в собствените си добри намерения. Имаше приятен глас. Долових аромата на парфюма й. Не можех да й помогна. Заявих пред Бога, че Бонифас Ипгрейв е намерил убежище тук, после е изчезнал. Не посмях да й кажа подозренията си, и така тя си тръгна. Сър Хю, знам какво ще кажеш. Защо не казах това преди? Защото беше под възбраната на тайнството на причастието110. А и в крайна сметка, какво доказателство имах, че това е истината? Според закона Бонифас Ипгрейв беше престъпник, който изчезна. Колцина правници от кралския съд биха пледирали в негова защита?
110
За да се получи причастие, не се изисква пълна изповед пред свещеника — в този случай човек тихомълком изповядва греховете си пред Господ, в присъствието на свещеник, и той му дава опрощение за тях; може да има и по-традиционна форма, на своего рода споделяне със свещеника, но и тук тегне забраната да се разказва другиму чутото по време на тайнството. — Б.пр.