— Тогава какво по дяволите е станало при нас? — Командирът иска да разбере всичко докрай и колкото е възможно по-скоро. Трябва срочно да съобщи на Земята за случилото се.
Астрофизикът свива рамене:
— Не знам. Нищо не мога да разбера. Ще трябва да си понапънем мозъците. Космосът не задава прости загадки…
Та откъде биха могли да знаят, че Космосът е решил да им изиграе още една лоша шега?
Засега те още не се досещат, че свръхмощното циркулярно поляризирано лъчение на космическия мазер е проникнало вътре в кораба. Въртящото се свръхвисокочестотно електромагнитно поле пронизва тялото и мозъка на всеки от тях, завърта електроните в спи-ралите на молекулите в обратната страна. И човешката памет сякаш се отразява в невидимо огледало, обърквайки дясното с лявото. Поради което хората просто забравиха, че индикаторите на тягата и таблото с далекомерите винаги са се намирали отляво, а навигационната апаратура — отдясно, че бенката на щурмана и преди си е била на дясната буза, а белегът на пилота — на лявата ръка. На тях им се струва, че всичко е било точно обратно и те мъчително се стараят да разберат какво е станало с тях и света?…
По-късно, когато корабът излезе от зоната на излъчване на мистериума и тесният като нож невидим радиолъч престане да пронизва корпуса на кораба, нормалната им памет ще се върне. И те ще разберат своята грешка, ще разгадаят хитроумния капан, в който ги бе подмамил коварният и равнодушен Космос. Преминавайки през жестокото и безмислено изпитание на страх и безнадеждност, те ще се убедят, че всичко си е останало по местата, че светът е непоклатим и вечен…