— Никога няма да приключи. Не разбираш ли? Утре се започва.
Робърт Макензи не можал да спи. Било му дори по-зле в сравнение с последните мъчителни седмици. Обикновено той успявал да се пребори с ужаса и горещината и да поспи няколко часа, но този път цяла нощ се въртял в леглото.
Отишъл до прозореца и се загледал в луната, увиснала над града и езерото Чамплейн. Абсурдно е да кажеш, че нещо не е наред, когато нищо не е наред, но определено му се струвало, че се задава беда.
На сутринта се облякъл и се наплискал със студена вода. Работодателят му вече се бил приготвил за излизане. Отишли рано в съда и зачакали да бъде доведен Ворачек.
В последния ден имало промяна. За разлика от предишните пъти, когато полицаите довеждали Ворачек през задния вход, сега те го довели през главния. Ворачек крачел с високо вдигната глава, готов да посрещне съдбата си. Вестникарите нахлули вътре, тълпата бълвала хиляди въпроси, светкавиците на фотоапаратите святкали.
След време Робърт споделил, че не е чул гърмежа заради виковете и пукането на светкавиците. Ворачек се строполил, вероятно спънат от някого. И тогава един глас се извисил над бушуващата тълпа:
— Долу! Всички долу!
Джордж Марш сграбчил Алберт Елингам и го издърпал във вестибюла на сградата. Робърт Макензи бил пометен от вълната от хора, носеща се към изхода. Той чул викове „стреля“ и „пистолет“. Всички викали и тичали.
Ворачек бил занесен във фоайето. Ризата му била подгизнала от кръв, кръв имало и по ръцете и лицето му. Присъствалия на събитието Ленард Холмс Неър, след време го пресъздал чрез картина — на нея имало дребна фигура, лежаща окървавена на пода.
Полицаите отблъснали тълпата. На помощ дошъл лекар, но било ясно, че нищо не може да се направи. В последните мигове от живота си Ворачек се опитал да каже нещо. Но от устата му излизали само кървава пяна и слюнка. Робърт, който бил съвсем наблизо, обаче чул:
— Не съм…
После Антон Ворачек издъхнал.
28
Стиви стоеше на прага на балната зала, маратонките й бяха на сантиметри от разположените шахматно черни и бели плочки. Светлината бе приглушена. Само няколко от златистите лампиони бяха включени и примигваха в ритъма на някаква неуловима за слуха й песен. Съучениците й си бяха сложили лъскави розово-зелени слушалки и се поклащаха.
— Чувствам се като в метафора — каза Стиви.
— Здрасти! — Казим се приближи до тях. От горното джобче на черното му сако се подаваше червено цвете. — Радвам се, че успяхте да дойдете! Ето.
Стиви и Нейт получиха слушалки.
— Просто ги включете и танцувайте! — подхвърли Казим.
Вече със слушалки на главите, Стиви и Нейт влязоха в балната зала. Стиви отново се впечатли от светлинната феерия, осигурена от множеството огледала. Маските по стените ги гледаха със слепите си очи и се хилеха.
Стиви изключи музиката, така че чуваше всичко, макар и малко глухо. Нейт се оглеждаше притеснено, подгъвайки вдървено коленете си, в опит да танцува в ритъм. В знак на солидарност Стиви направи няколко движения. Беше трогната от жеста на Нейт.
Поогледа се и видя, че Джанел и Ви са се хванали за раменете и танцуват. Облечената в рокля Марис правеше бавни, но сложни чупки срещу Даш. Явно бяха превъзмогнали мъката.
Гретхен, зарязаната бивша, се бе оттеглила в един ъгъл при неколцина други второкурсници. Дейвид и Ели бяха на отсрещния край на залата. Ели бе облечена в нещо черно и лъскаво, което при вглеждане приличаше на вплетени една в друга торби за боклук и представляваше пола. Отгоре имаше топ. Тя се въртеше като луда, размахвайки ръце. Дейвид не танцуваше, беше се подпрял на стената и наблюдаваше какво се случва. Подобно на Стиви, и той не се бе облякъл по-официално. Носеше измачкани дънки и овехтяла зелена тениска.
При влизането на Нейт и Стиви той се оттласна от стената и тръгна към тях, като същевременно свали слушалките си.
— Хубава връзка — каза той на Нейт.
— Не бъди гаден с Нейт — сряза го Стиви.
— Няма такова нещо. Нейт, връзката е чудесна. А и ти си се постарала с облеклото. Банкси[24] ли си, или Юнабомбър[25]?
— Аз съм хубаво момиче, което обича да му е удобно.
Ви също забеляза, че е дошла Стиви, и повлече Джанел след себе си. Ви носеше риза и жълта вратовръзка на бели точки. Джанел бе с жълта пола и бяла блуза. Подхождащи си облекла. Стиви не можеше да разбере идеята, но дрехите им отиваха.
— Здрасти! — каза Ви с леко пресилена веселост. — Всички дойдоха!
Джанел сведе за момент глава.
25
Тиъдър Джон Казински (роден на 22 май 1942 г.), познат още като Юнабомбър, е американски математик и социален критик, който извършва поредица от бомбени атентати. — Б. пр.