Джанел и Нейт отпадаха. Те не бяха учили в „Елингам“ миналата година. Значи, оставаха Ели и Дейвид.
Така излизаше.
Ели, която обичаше изкуството, ходеше в Париж и си правеше татуировки. Ели, която бе забавна и небрежна, и като че ли леко преиграваше. Дейвид, лъжецът. Дейвид, чиито родители бяха мъртви. Дейвид, който не издаваше нищо за себе си. Дейвид, който все гледаше да подразни някого.
Лампите засветиха в розово и запулсираха; приличаха на цветни пръсти, протегнати към тавана. Очите на маските блещукаха.
И двамата бяха способни да се измъкнат нощем. А отпечатъците от пръстите на Хейес върху картата? Много просто. Слагаш я в ръката му и готово.
Намерение. Планиране. Вероятно целта е била той да бъде изритан, но всичко се е оплескало.
Логиката наклоняваше везните към Дейвид. Той бе учил математика и природни науки. Дейвид е можел да се досети какво причиняват високите нива на въглероден двуокис. От друга страна, на Ели би й се харесала идеята да се направи една хубава, артистична мъгла.
Наистина ли всичко се свеждаше до няколко драскотини върху повърхността на компютър?
— Какво има? — попита Нейт.
— Все още мисля — каза му Стиви.
— Хайде да кажем на Лари, още сега. Той ще звънне в полицията.
— Полицията още не е стигнала дотук. А аз съм. И мога да разреша случая.
— Не говори такива неща. Кара ме да се чувствам, сякаш ще ни убият или нещо друго ужасно.
— Не. Трябва да се приберем в къщата.
Танците приключиха в полунощ. Стиви се увери, че живеещите в „Минерва“ не са се изгубили от поглед. Джанел и Нейт бяха до нея. Ели и Дейвид крачеха отпред. От време на време Дейвид се извръщаше и стрелваше Стиви с любопитен поглед.
Възможно ли бе да се е целувала с убиец? Какво представляваха целувките на убиец? Възможно ли бе един убиец да е толкова горещ? Това ли намираше за привлекателно у него? Това ли бе засякла още при първата им среща, когато лицето му й се стори познато и я накара да се наостри?
Или Ели, която сега крачеше напето и която приличаше на смахната балерина заради дрехата си от торби за боклук. Дали тя чрез кокетството си и бутилка вино не бе успяла да придума Хейес да влезе в тунела? Влизай и не му мисли!
Джърмейн Бат известно време вървя с тях. Мълчеше си, но ги следваше плътно по петите. Стиви усещаше, че е наострила уши и се мъчи да разбере какво става. Тя вероятно щеше да дойде с тях в „Минерва“, но на пресечката, където бяха главите на статуите, група нейни съквартиранти се насочиха към „Юнона“ и Стиви гръмко й пожела лека вечер. Джърмейн направи кисела физиономия, но тръгна с другите.
— Всички сте много тихи — отбеляза Джанел.
— Просто сме леко превъзбудени — отвърна рязко Нейт. — От танците.
— Ходили ли сте друг път на танци?
— Не — отговориха те в един глас.
В нощта имаше нещо театрално. Жълтата луна се бе снишила. Огромен, зловещо ярък кръг на фона на безоблачното тъмно небе. Същински прожектор.
— Наясно ли си какви ги вършиш? — попита Нейт Стиви със спокоен глас.
— Имам някаква идея, но тя няма да ти хареса.
29
Пикс старателно провери дали всички са налице и се прибра в стаята си. Ели и Дейвид като че ли се канеха да си лягат, когато Стиви подхвърли:
— Искате ли да поиграем на една игра?
Нейт я изгледа объркано.
— Каква игра? — попита Ели.
— „Никога не съм“ — каза Стиви.
— А, тази я харесвам — отговори Ели. — Дейвид, ела да поиграем. Аз ще донеса вино. Не може да се играе без вино.
— Но ще трябва да играем в нечия стая — каза той.
— Елате в моята — каза Ели.
Нейт изгледа притеснено Стиви, която веднага го смушка.
Като размери и форма стаята на Ели бе идентична с тази на Стиви, но сякаш бе различен свят. Стените бяха покрити със скици и листове, изписани на френски. На пода лежеше опърпан килим, от който лъхаше здраво на тамян. Имаше множество взети от кухнята чаши и купи. Всичките бяха мръсни, а някои от тях вече събираха плесен. Долу се търкаляха листове и химикалки, а по мебелите имаше парченца засъхнал восък.
— Знаете я играта, нали? — каза Ели, настани се върху една възглавница и измъкна бутилка вино иззад нощното си шкафче. — Започваш с думите „никога не съм“, после казваш някакво действие. Ако не си го правил, не пиеш. Ако си, потвърждаваш чрез отпиване. Просто е. Ще ви покажа. Никога не съм се натискала с някого в тази стая.