Тя се ухили до уши и погледна Дейвид. Той я изгледа косо.
За момент Стиви и Дейвид останаха неподвижни, после Стиви взе бутилката и отпи мъничка глътка, колкото да навлажни устните си и да усети аромата. Остави бутилката и Дейвид бавно протегна ръка към нея.
Ели се засмя.
— Ето така — каза Ели. — Ти си наред, Нейт.
— Добре. Никога не съм ходил на танци до тази вечер.
— Това ти вече го каза — намеси се Джанел.
— Няма забрана да се използват установени факти — контрира я той.
Джанел въздъхна дълбоко и отпи, последваха я Ели и Дейвид.
Дойде ред на Джанел.
— Никога не съм палила огън.
Само Ели отпи, и то голяма глътка. Наред бе Дейвид. Той се подпря на леглото на Ели и се почеса по брадичката.
— Никога не съм тършувал в чужда стая.
Стиви застина за момент, после пи. Другите я изгледаха изненадано, но не казаха нищо. Стиви продължи с:
— Никога не съм вземала нещо, което не е мое.
Джанел и Стиви пасуваха, но Нейт пи, всъщност само надигна бутилката.
— Да приемем, че съм пил — каза той.
— А, не така — измърмори Ели. — Трябва да пиеш. Какво взе?
— На кого не се е случвало? — отвърна Нейт. — Всеки е вземал чужда вещ, понякога по случайност.
— Така е — каза Джанел и посегна към бутилката. — Тази игра е малко напрягаща, а и аз по принцип не пия, така че… Оттеглям се.
— Тогава да посвиря — каза Ели и се пресегна зад гърба си да вземе Рута; саксофонът лежеше до бюрото й.
Рута.
Какво бе казала Ели за Рута? „Трябваше да стане моя. По онова време нямах пари, но намерих начин да изкарам. Продадох едни рисунки и с парите купих Рута.“
— Колко плати за Рута? — попита Стиви, когато Ели понечи да долепи мундщука. — Каня се да си взема някакъв музикален инструмент.
Другите я изгледаха недоверчиво.
— Около петстотин долара — каза Ели. — Но тя си струва парите. Истински приятел е.
Петстотин долара.
— А кога я купи? През пролетта?
— Да — отвърна леко притеснено Ели.
— Изкарала си пари с рисуване?
Ели се размърда нервно.
— Да, продадох едни рисунки.
— Цели петстотин долара! Много добре! Често ли продаваш творбите си?
— Не много често — измънка Ели. — Вижте, ако няма да играем и ако не ви се пие, можете да си ходите.
Нейт погледна Стиви. Той знаеше. Разбираше. Джанел се надигна, но Стиви й направи знак да изчака.
— Ще ми се да поговорим за Хейес — каза Стиви. — Струва ми се редно това.
— Да — каза Ели.
— Каква е идеята, Стиви? — попита Дейвид.
Бе се ухилил, но гласът му издаваше безпокойство.
— Хейес… той крадеше. Ако бе жив, щеше да отпие от виното. Бе впрегнал доста хора да му вършат работата. Включително мен, Нейт, Гретхен. Ти правила ли си услуги на Хейес, Ели?
Ели се втренчи в Стиви. Очите й бяха светлокафяви, почти златисти.
— За какво говориш? — каза Ели.
— Да, Стиви — намеси се Дейвид, — за какво говориш?
— Странно. Хейес ми каза, че е заснел „Краят на всичко“ във Флорида, в началото на миналото лято. Излъга. Заснел го е на 4 юни, а учебните занятия в „Елингам“ приключват на шести.
— Какво? — учуди се Ели. — Аз…
— Знам, защото претърсих стаята му. Имам този лош навик. Ставам любопитна, когато нещата нямат смисъл и се разминават. Открих някои работи. Разбрах, че Хейес е лъгал. Той е заснел шоуто тук, и то не сам. А миналата пролет е взел назаем от Гретхен петстотин долара, които не е върнал. Миналата пролет ти си изкарала петстотин долара от рисунки. С въпросните пари си купила Рута.
— Ти съвсем се смахна, Стиви — каза с треперещ глас Ели. — Разкарай се от стаята ми. Всички се разкарайте.
— И нещо друго — продължи Стиви. — След смъртта на Хейес някой е взел компютъра му. Скрил го е под ваната. Така са се появили трите драскотини отпред. Преди ги нямаше. Това е доказателство.
— Стиви… — проплака Джанел. — Какво става?
Стиви вече се бе засилила и връщане назад нямаше. Атмосферата в мрачната стая бе тежка, усещаше се миризма на старо пачули и бои. Нищо не можеше да спре ровенето в миналото на Ели и в живота и смъртта на Хейес. Ако бъркаше, Стиви щеше да бъде принудена да си събере вещите и да напусне академията. Имаше чувството, че върви по клон, който се поклаща страховито при всяка крачка.
Чувството й се нравеше.
— Друго. Бет Брейв. Тя е разговаряла по скайп с Хейес по времето, когато той, уж, е взел сухия лед от работилницата. Знаел ли е за сухия лед? Идеята за леда негова ли е била?