Стиви остави чашата на тревата. Загледа се в нея, за да се увери, че няма опасност да се обърне.
— Да те питам нещо — подхвана Стиви. — В нощта, когато сухият лед се озова в тунела… ти каза, че тогава си бил с Ели. Така ли е?
— Докъм полунощ бяхме заедно. Но те излъгах. Не пушихме трева, само си приказвахме.
— Значи, си добавил…
— Казах го за по-забавно.
Вертолетът вече се виждаше. Кръжеше над гората.
— Все още ми е трудно да повярвам — рече той. — Ели не е злобна. Явно тук става нещо, което не мога да разбера, но тя не е… не би наранила човек. Във всеки случай не и нарочно. Ох, не знам. Май нищо не ми е ясно.
— Чудя се какво имаше предвид тя. Нали говореше, че Хейес е имал тъпи идеи и все повтаряше „това място, това място“.
— Не знам.
Стиви потърка дланта си в тревата и върховете на пръстите й придобиха зелен цвят. Може би просто трябваше да се наспи. Щеше да подреди пъзела. Ели бе признала, че е написала сценария. После беше избягала. Защо да бяга, ако не е сторила нищо нередно?
Замисли се за Еркюл Поаро и за това как той се колебаеше, когато разбереше, че при фактите има несъответствие. Той винаги говореше за психологията на престъплението. Тук нещата не бяха чисти. Изобщо не бяха чисти.
Както при Ворачек. Парите бяха намерени у него. Той дори направи самопризнания. Но бе невъзможно Ворачек да е извършителят.
Двама полицейски служители се задаваха откъм „Минерва“. Единият носеше кутия.
— Май са обискирали стаята й — каза Дейвид. — Предполагам, че ще ни разрешат да се приберем.
Станаха. Бяха сковани и изморени, а влажната трева бе оставила петна по дрехите им.
„Минерва“ поскърцваше тихичко, изпълнена с бледа светлина и хладни призраци на стар дим. Лосът имаше по-благо изражение от преди, а червените тапети не изглеждаха чак толкова агресивни. Къщата бе някак куха. В момента вътре нямаше хора, а двама със сигурност никога повече нямаше да дойдат тук.
Вратата на стаята на Ели бе открехната. Стиви застана на прага и огледа интериора. Дейвид бе зад гърба й. Тя усещаше топлината, която излъчваше тялото му.
— Ще влезеш, нали? — попита той. — Това ти е в кръвта.
Тя не отговори.
— Този път няма да споря с теб — продължи той и бутна вратата, отваряйки я по-широко.
Мястото, където преди няколко часа бяха играли онази игра, бе доста променено. Полицаите бяха издърпали леглото на няколко метра от стената и сега то стоеше леко накриво. Завивките бяха изпънати. Книгите бяха свалени от рафтовете и наредени старателно на купчини на пода. Всички чекмеджета бяха затворени, което означаваше, че са минали проверка — предната вечер повечето бяха издърпани леко и от тях се показваха различни вещи.
— По-чистичко изглежда след полицейската операция — отбеляза Дейвид.
Той опипа ръба на леглото, преди да седне. Стиви го погледна. На утринната светлина лицето му изглеждаше деликатно. В Дейвид имаше нещо… ангелско. Големите очи и къдравата коса…
Спомни си, че майка й бе споменала, че каменните ангели на входа са малко странни, а тя бе отвърнала, че това не са ангели, а сфинксове. Ангели или сфинксове?
Наистина се нуждаеше от сън.
Седна на леглото до Дейвид и заразглежда вещите на Ели. Брезентовата раница. Купчината мръсни дрехи в ъгъла. Разпръснатите по пода химикалки. Цитатите, които бе изписала по стените. На снимката до леглото, която бе в рамка, имаше десетки хора. Това вероятно бе комуната на Ели. Рута бе подпряна на бюрото. Проблясваше на слънцето и определено изглеждаше самотна.
— Съжалявам — каза Стиви, малко на Рута и повече на Дейвид.
— Съжаляваш?
— Задето рових в стаята ти. След това се почувствах много зле. Аз просто… Просто исках да знам. За теб. А и ти се държеше някак особено…
— Чудесно извинение.
— Добре де, сгреших.
Хеликоптерът като че ли бе точно над главите им. Перките му бясно пореха въздуха. Училището щеше да се събуди, Ели нямаше да бъде открита и отново щеше да настъпи хаос.
— Да — каза след дълго мълчание той.
— Да?
Той сви рамене.
— Ако затворят училището, предполагам, не трябва да си бъдем ядосани един на друг.
— Вероятно не трябва — каза тя.
Последва нова пауза. После Дейвид повдигна дланта й и с показалец направи малко кръгче върху кожата й. Стиви се замая от прилива на чувства. Нормално ли бе да се разцелуват на ярката утринна светлина, когато всичко се вижда? На леглото на изчезнала съученичка? Която вероятно бе убила човек?