Никой не се засмя. Сериозна тълпа.
Академията изглеждаше великолепно на слънчевата светлина. Това никой не можеше да го отрече. Светлината наподобяваше капчици дъжд, увиснали във въздуха. Децата наобиколиха фонтана, който бликаше весело насред поляната, създавайки своя екосистема от дъги. Слънчевите лъчи достигаха до всяко кътче на тухлените сгради. Те сякаш караха гаргойлите[4] да се усмихват. И правеха така, че статуите… е, всъщност нищо не правеха със статуите, само разкриваха огромния им брой.
— Дали тези ще престанат да са толкова зловещи в течение на времето? — попита Нейт, докато подминаваха поредната групичка от голи гърци или римляни.
— Надявам се, че не — отвърна Стиви.
Казим поведе учениците по пътеките, посочваше сградите и изясняваше какво е предназначението им. Алберт Елингам бил голям почитател на гръцката и римската култура. Това си проличаваше по имената на сградите — „Евномия“[5], „Гений“[6], „Юпитер“, „Кибела“, „Дионис“, „Астерия“ и „Деметра“.
Докато прекосяваха полянката, Стиви стрелна с поглед Голямата къща. Нейното име бе простичко и точно. Голямата къща бе герой в тази история — първата сграда, построена в имота. Нейното предназначение бе да задоволява прищевките на живеещото в нея семейство, като в същото време служи за център на обучителната институция. От тук Айрис и Алис Елингам тръгнали в онази утрин, минавайки точно по тази алея. Стиви преброи прозорците на втория етаж.
— Какво има там? — попита Джанел. — Защо се вторачи така?
— От там — подхвана Стиви, посочвайки двата прозореца от лявата страна, — от там Флора Робинсън е наблюдавала в нощта на отвличането.
— Коя е Флора Робинсън?
— Приятелка на семейство Елингам. Най-добрата приятелка на Айрис Елингам. Тя дълго време е била под подозрение, защото е разказала странна история. Казаното от нея по време на разпита е било наистина необичайно.
Нямаше време да обсъждат Флора и нейната история. Групата ученици напредваше към библиотеката — каменна сграда с вид на църква, която имаше големи розови прозорци, кула и заоблени отгоре червени двойни врати.
— Нарочно е избрана такава архитектура — обясни Казим. — Алберт Елингам казвал, че знанието е неговата религия, а библиотеките са неговата църква, така че построил църква.
Вътре бе хладно и спокойно. Светлината се оцветяваше, струейки през витражите. Всички сгради бяха впечатляващи, но тази изпъкваше с величието си. Имаше вътрешна тераса, която изпълваше почти половината пространство, но отвъд нея всичко се отваряше и човек можеше да види рафтовете с книги три етажа по-нагоре. Вити стълби от ковано желязо водеха към другите нива. Тази сграда бе редно да е най-тиха и спокойна, но в нея имаше нещо… Стиви се позамисли, търсейки точната дума. Диво? Своенравни вихрушки свистяха под покрива. Железните лози като че ли наистина пълзяха нагоре по стълбите. Влетялата отнякъде библиотекарка се задъхваше. Тя носеше професионална мотоекипировка, по късата й черна коса имаше останала следа от каска.
— Здрасти! — изпухтя тя, като се мъчеше да успокои дишането си. — Аз съм Киоко Оби. Вашата библиотекарка. Освен това ръководя клуб за мотористи. Тук никой не е само с един ангажимент. Съжалявам. Секундичка само…
Тя отпи голяма глътка от бутилка с вода с логото на „Елингам“.
— Разполагаме с около половин милион книги — каза тя. — Тук и в хранилището. Имаме достъп до милиони други, дигитални. Партнираме си с повечето от библиотеките на университетите от „Бръшляновата лига“, така че няма да е изхвърляне, ако кажа, че можем да ви осигурим каквото пожелаете. Работата ми е да ви намирам книги.
Стиви се замисли върху казаното от библиотекарката. Едно от предимствата да живееш в Питсбърг е, че можеш да ползваш библиотека „Карнеги“, която е една от най-добрите в страната. Тя бе вземала много книги и материали от там. Но тук вероятно имаше неща, свързани със случая, които няма как да се открият другаде. Стиви искаше да остане, но Казим ги поведе към една голяма конусовидна палатка.
— Това е юртата за учене — обяви Казим и дръпна назад парчето тежък плат, служещо за врата.
Подът на юртата бе застлан с красиви вълнени килими, върху които лежаха купища възглавници.
— Доста хора спят тук — каза Казим. — Мястото е за учене, но… може да се използва и за друго.
Момичето с бледата кожа се подсмихна лукаво. Едно момиче с къса сребриста коса, която бе щръкнала над челото, се мотаеше наблизо. Носеше очила с кръгли рамки и бял гащеризон, под който се виждаше къс потник. От няколко минути се мъкнеше подир Джанел, Стиви и Нейт. Слънцето надникна иззад облак и окъпа децата със силна лятна светлина. Момичето чукна с пръст очилата си и стъклата им потъмняха.
4
Каменни декоративни елементи за отвеждане на вода с гротескни изображения на фантастични същества. Характерни са най-вече за готиката. — Б. пр.
5
Богиня от древногръцката митология, съблюдаваща за спазването на закона и реда. Дъщеря на Темида и Зевс. — Б. пр.