Тя потупа саксофона.
— Да ви кажа и нещо друго — продължи Ели. — Това място превръща хората в зайчета. Заради изолацията. Високо горе в планината, затрупани от преспи. Когато електричеството спре, нещата стават странни. Ами ти?
Въпросът бе отправен към Стиви.
Точно в този момент мехурчетата шампанско достигнаха мозъка на Стиви. Докато седеше в сумрачната баня с висок таван в компанията на новата си приятелка Джанел и на тази странна, но забавна художничка, която се боядисваше в розово, усети как се изпълва с топлина и бавно се отпуска. Просто щеше да си каже всичко честно.
— Никога не съм срещала човек, когото истински… не знам. Не живеех на особено интересно място. Моите родители са… знаете ли кой е Едуард Кинг? — попита Стиви.
— Сенаторът? — отвърна Джанел. — Оня задник?
— Същият — потвърди Стиви.
— Кой? — каза Ели.
— Едуард Кинг е един тъпанар от Пенсилвания — обясни Джанел. — Той иска да върне лошото старо време.
— Родителите ми го обожават — каза Стиви и се облегна на радиатора. — Работят за него. Къщата ни е негов регионален офис.
— Мили боже! — възкликна Джанел. — Това не си го споменавала.
— Такива неща не се споменават в съобщения. Правех всичко възможно да помогна. Влязох във файла с доброволците вечерта преди последната акция за набиране на гласоподаватели и смених всички телефонни номера. Получиха се интересни обаждания. До централния офис на производителя на понички „Криспи Крийм“, канадското посолство, „Дисни Уърлд“, Сциентоложкия център, „Морски свят“…
— Красота — изгука Ели, после отметна глава назад и се разсмя. — Това ми хареса.
Ели бе свалила пръстена си и го бе поставила върху заобления ръб на ваната. Докато се смееше, го перна, без да иска, с ръка и той се изтърколи под ваната.
— Мамка му! — изсумтя тя.
Стиви легна на пода и бръкна под ваната. Докато издърпваше ръката си, нещо я одраска.
— Внимавай — каза Ели и си сложи пръстена. — Тръбите отдолу са стари. Може да се порежеш.
Може би Ели трябваше да спомене това нещо, преди Стиви да бръкне. От друга страна. Ели като че ли бе от хората, които първо скачат в басейна, а чак после проверяват дали има вода в него; нищо чудно и съветите й да бяха от този тип.
— Е, на такова място живеех. Родителите ми са вманиачени в идеята да завързвам приятелства. Според тях излизането с момчета е едно от най-големите постижения на тийнейджърския живот, така че…
— Разбрах — прекъсна я Ели. — Тогава прави каквото искаш тук.
— Правилно — каза Джанел. — Моите родители са в другата крайност. Поставят на първо място училището. Сега учи, момичетата после. А сега вече съм тук и… — въздъхна тежко.
— Трябва да се изнасяме — рече Ели и се изправи рязко.
Така тя прекъсна разговора точно когато на Стиви й се бе доприказвало. От натежалите й от водата дрехи капеха розови капки.
— Ще дойда да ви взема след няколко минути. Време е за парти. Хайде, отидете да се приготвите!
В топлия мрак на коридора Джанел и Стиви поспряха да си побъбрят.
— Какво беше това, по дяволите? — промърмори Джанел. — Е, харесвам я. Поне така си мисля. Но онази глупост с поемата, мотаенето из Франция, животът в комуна, отношението към телевизията. Не знам…
— Може би затова сме тук? — каза Стиви.
— Може би. Сигурно е нормално някои да парадират с това, че не гледат телевизия. Може би не съм общувала достатъчно с артистични хора. Мислиш ли, че проблемът с безжичния интернет е сериозен? Наистина се нуждая от телевизия. Ще се наложи да измисля нещо. Трябва да има начин да се подобри връзката. Добре. Да се преоблечем. Ще се видим пак след минутка.
Стиви се разрови чевръсто из дрехите си. Не бе очаквала да има парти толкова скоро. Никога не й се бе случвало да е готова за парти. Когато съучениците й в старото училище започнеха да търсят в интернет ефектни костюми, тя се смущаваше. Някои хора не само разбираха този процес, но и умееха да го довеждат до край. Тениска на райета, широкопола шапка, шорти за онова „специално плажно празненство“. Червила за есента; дънки, които са идеални за обиколка с ремарке със слама, обеци с висулки за битката със снежни топки. Кой живееше такъв живот?
Костюмът на Стиви за партито щеше да представлява черни къси панталони и черен потник. Тя не притежаваше бижута. Избра да обуе чифт червени джапанки.
Джанел се появи на вратата на стаята си, облечена в синя рокля на лимончета и лимонови обеци. Лъхаше на лимонов парфюм. Това можеше да се очаква от Джанел. При положение че не се затрудняваше да прави машини, нямаше как някакъв си костюм да представлява проблем за нея.