Стиви стрелна с очи валето купа, което държеше.
— Добре — каза Дейвид. Отметна глава и се загледа в тавана на юртата. — Това е… тройка спатия?
— Не.
— Добре. Шестица каро?
— Не.
— Асо пика?
— Не.
Дейвид изхъмка. Нейт се размърда от неудобство, но Джанел пусна любезна усмивка. Ели се пльосна върху облегалката на канапето.
— Седмица купа? — каза той.
— Може би е време да се откажеш — отвърна Стиви.
— Не, не. Винаги се справям в рамките на петдесет и две предположения.
Джанел се подсмихна, вероятно от учтивост.
— Така. — Дейвид сведе глава и си пое дълбоко въздух. — Последно предположение. Това е… поп спатия?
Стиви показа валето купа.
— Да — каза той. — Никога нямаше да се досетя. Просто казвах различни карти.
Взе картата от ръката й и я прибра в тестето. Стиви усети, че по бузите й избива червенина. „Това подигравка ли е? Какво става, по дяволите?“ Стиви умееше да се справя с подигравките. Но мразеше да не разбира нещо. В претъпканата юрта бе прекалено задушно.
Ели перна Дейвид по главата и перата се разхвърчаха.
— Много си глупав, Дейвид — каза мило тя и пусна окуражителна усмивка към Стиви. — Бях започнала да се тревожа, че няма да дойдеш.
— За малко да не успея — отвърна той. Обърна се към всички с думите: — Миналата година бях малко разсеян.
— Киснеше в стаята си, пушеше трева и играеше видео игри — поясни Ели.
— Намекваш, че съм мързелувал. Но аз правех изследвания.
— Дейвид разработва видео игри — вметна Ели. — Поне така твърди.
— А вие кои сте? — попита Дейвид.
Запознаването продължи с помощта на Джанел. Нейт бе представен като „онзи, дето преди време написа книга“. Накрая дойде редът на Стиви.
— Тя изучава престъпления — каза Джанел.
— Изучава престъпления? — повтори той. — Как така?
— Ами ето така — отвърна Стиви.
— Ти… сигурно гледаш много канала на „Дискавъри“ за разследвания? — попита той.
Тя наистина гледаше този канал. По него пускаха много предавания за убийства. Обаче не си призна.
— Занимава се с криминология и други подобни неща — поясни Джанел, сякаш за да защити приятелката си. — Знае всичко за случая „Елингам“. Поради тази причина е тук.
— Дошла си да го разрешиш? — попита той.
Стиви преглътна тежко.
Да, основната идея бе тази. Но не бе редно да се говори за нея, още по-малко пък по такъв начин. Стиви имаше чувството, че той иззема мечтите й, които цял ден се рееха, издигайки се все по-високо. С едно боцване с игла той спука балона и гумени парченца от мечти изпопадаха върху юртата.
— Няма да кажеш, нали? — попита той.
Очите му бяха толкова искрящи, толкова пронизващи.
Настана неловко мълчание. В опит да разреши проблема, Ели се оттласна от облегалката на канапето и се стовари в скута на Дейвид.
— Мислех, че всичко е ясно — каза тя на Стиви. — Бъркам ли? Нали някакъв си призна?
— Осъдиха един човек — каза Стиви. — Но той вероятно не е извършителят. Призна се за виновен, защото…
Зад тях избухна гръмък смях и Ели се извърна, за да види какво става. Никой не искаше да разбере защо Антон Ворачек, местният анархист, който бе обвинен в престъплението, се призна за виновен.
— Пое вината, защото… — опита се да продължи Стиви.
За разлика от преди, когато всички слушаха съсредоточено, сега, заради заформилите се танци, Дейвид бе пуснал странната си усмивка, а Джанел, Ви и Нейт изглеждаха леко сконфузени.
Човек усеща кога моментът да сподели нещо е отминал.
Отнякъде се появи малка манерка. Ели пийна. Дейвид пасува. Джанел, Нейт и Стиви поклатиха глави в знак, че не желаят алкохол. Стиви смяташе, че е гадно да се пие от съд, от който са пили други хора. Тя се съобразяваше с Принципа за размяна на Локард[9] — всеки контакт оставя следа, — което в този случай означаваше попадане на слюнка в манерката.
Ели и Дейвид отидоха да поговорят с някакви второкурсници, оставяйки „зайците“ да се оправят сами.
— Той изглежда забавен — каза Джанел с насилено радостен тон.
Нейт не виждаше причина да лъже.
— Чувствам се по-добре — подхвърли той на Стиви. — Струваш ми се по-сдухана от мен.
Нощите винаги носеха тревога. Тежки бяха.
Беше три сутринта, а на Стиви все още не й се спеше. Нищо чудно точно тази нощ да получеше паническа атака. Ново училище, ново начало, нови приятели, нов дом високо в планината, при положение че не се бе отделяла от стария и от родителите си за повече от няколко дни. Нощта донесе по-хладен въздух, но задухата в стаята си остана. Когато отвори прозореца, вътре влезе гигантска нощна пеперуда. Тя бързо си проправи път до лампата на тавана и се удари в нея със звучно „туп“.
9
В криминалистиката този принцип гласи, че извършителят на престъпление ще остави нещо на мястото на престъплението и ще си тръгне с друго, като и двете може да бъдат използвани като улика. — Б. пр.