Выбрать главу

— Здравей, Джени — подвикна Чарлз.

— Здрасти — каза тя, без да вдигне глава.

Закрачи наперено, като не спираше да пише. Пренебрежителното й отношение се набиваше на очи. Стиви не бе виждала такива изпълнения в старото си училище. Чарлз се усмихна, давайки си вид, че не му пука.

— Това е доктор Куин. Тя преподава американска история и култура на първокурсниците. Ела. Да отидем в кабинета ми.

Скърцащото дюшеме бе покрито с килим, явно в опит да се намали шумът. Всички врати на стажа бяха тежки, от тъмно дърво, с грубовати на вид кристални дръжки, които сякаш можеха да наръбят дланта на човек.

Върху последната врата, към стаята на Айрис и Наричайте ме Чарлз, бе закачено корково табло. То бе покрито със знаци, малки плакати и стикери: „Поставяй всичко под съмнение“, „Дръпни се, ще се занимавам с наука“, „Отхвърлям твоята реалност и замествам моята“. Най-големият знак бе в средата и като че ли бе направен ръчно. Надписът гласеше: „Предизвикай ме!“.

Точно от такива неща се страхуваха родителите й. Неща, които я вълнуваха, но в същото време и отблъскваха.

Помещението бе претърпяло много промени. Сребристите тапети вероятно бяха оригинални, но останалото бе ново — рафтове, столове, бюро и малко канапе. Книги имаше навсякъде — по рафтовете, на пода, покрай камината. На стената се мъдреха шест поставени в рамки дипломи и сертификати — „Харвард“, „Йейл“, „Кеймбридж“. Имаше снимка на гребна лодка, групова снимка на студенти от „Кеймбридж“… изобщо доказателства за дълга академична кариера.

Чарлз направи знак на Стиви да седне.

— Трябва да ти кажа, Стиви, че твоята молба бе една от най-интересните.

Стиви притаи дъх. „Интересни“ бе от думите, които може да се тълкуват по различни начини.

— Вдъхновяваш се от историята на това място, както и от престъпленията и полицейските разследвания. Искаш ли да работиш за ФБР?

Стиви кимна вдървено.

— Чудесно. Да видим какво има за теб.

Той си сложи очилата и порови в лаптопа си.

— Така… имайки предвид интересите ти, измислихме следното… Ще учиш анатомия, физиология, статистика и испански. Тези предмети ти пасват. Много са полезни. Ще те прикачим към специалист по наказателно право и история на американското законодателство. Физическо — йога три пъти седмично. Всички са записани за лекциите на доктор Куин по литература и история. Обикновено учениците се ангажират с малък проект през първата година, който бива доразвит през втората. Мисли ли на тази тема през лятото?

Стиви преглътна тежко. Предната вечер бе казала всичко, но сега, пред Чарлз, се затрудняваше да повтори думите си. Все пак успя да проговори, въпреки буцата в гърлото си.

— Моят проект е… разрешаването на случая.

— Разрешаване? — Чарлз наклони глава. — Доклад за събитията?

— Не. Откриване на истината.

Чарлз свали очилата си, сгъна ги и се отдръпна назад, опирайки гръб в облегалката на стола си.

— Трудна задача. Дай някои разяснения.

— Изчетох всички теории. Запознах се с документите.

— Материалите са много, ако не се лъжа.

— Основните разпити са около осем хиляди страници — каза Стиви. — Мисля, че отговорът е тук. Мисля, че е замесен някой, който е бил в къщата тогава.

— Чакай малко. — Той подпря брадичката си с юмрук и се загледа в Стиви. Мълчанието се проточи, Стиви имаше чувството, че потъва в стола си. — Хрумна ми една идея — каза той. — Ела.

Ухили се така, сякаш представяше образователен клип, в който участва анимирано куче.

Стиви скочи на крака. Излязоха в коридора и се отправиха към задното стълбище. На горния етаж имаше врата с надпис „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, снабдена с терминал за контрол на достъпа. Стиви харесваше стаи, които бяха обозначени с „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО“. Тя наблюдаваше с любопитство как Чарлз вкарва кода. Той не направи опит да скрие числата, което наведе Стиви на мисълта, че държи тя да ги види.

— Хиляда деветстотин трийсет и шест? — попита тя.

— Не е много оригинално. — Той се усмихна. — Но пък се помни лесно.

Таванското стълбище бе тясно, покрито с тъмни петна. Когато се качиха горе, се озоваха в обширно помещение с площ, съответстваща на застроената площ на сградата. Беше много тъмно, прозорците бяха затулени с щори и завеси.